Изискванията на МВФ и регулирането на депозитите

Препоръката на МВФ за покачване на 4% на минималните задължителни резерви(МЗР) върху депозитите над две години вероятно е част от възможните алтернативнирешения на съществуващия според МВФ, проблем с текущата сметка, съществуващ.Тези депозити са освободени при изчисляването на МЗР според Решение 39/05.03.1998г., конкретизирано с Решение 2/17.01.2002 г. на УС на БНБ. Идеята е чрезтази мярка да се успокои кредитната експанзия. Разходите очевидно ще саза незначителна част от депозитите и за няколко банки, които са ги привлекли.Конкретните банки ще загубят известна пазарна позиция като последствие.Мярката, водеща до увеличение на разходите за привличане на дългосрочнисредства от банките не изглежда разумна при положение, че краткосрочнитересурси в банковата система са около 91%.

Проблемът с кредитната експанзия не е толкова във вътрешните процедурина банките, колкото в липсата на размяна на информация между тях и сравнителноограничената информация, достъпна през кредитния регистър на БНБ. В тазивръзка създаването на частно кредитно бюро е възможно решение на проблема.Ефектът ще бъде поевтиняване на разходите по отпускане на кредит и подобряванена качеството на гаранциите.
Въпросът е какво да се прави, ако препоръчаните мерки не дадат ефект в сроковете,в които се предполага, че той ще е налице. Това обаче е проблем от другоестество и решенията са в регулирането на срочните депозити.

Срочните депозити
Регулирането на срочните депозити в България се осъществява от Закона забанките, Гражданско-процесуалния кодекс и Закона за задълженията и договорите.По своята същност срочните депозити представляват депозити на физическии юридически лица в банки за определен срок. Според закона за банките“Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжнада прилага към всички клиенти вложители. Условията задължително трябва дасъдържат: […] 4. Минималният срок, в течение на който влогът не може дабъде изтеглен, или може да бъде изтеглен, но с последица загубата на цялатаили част от лихвата.”(чл.38).
Материята се урежда и в Търговския закон, чл. 420-425 и ЗЗД (чл.252-„Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и наполучените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определеновреме. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, презкоето вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателяразноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога„).

Като обобщение, в България всички депозити са платими при поискване, независимоот договорените условия от гледната точка на срок между клиента и банката.Единственото следствие за клиента е загубване на цялата или част от договоренаталихва (която е по принцип по-висока от лихвата по разплащателните сметки).Дори да съществува договорка, че клиентът няма право на предсрочно изтегляне,такава клауза може да бъде обявена от съда за невалидна и недействителна,защото противоречи на задължителните разпоредби на българското законодателство.Такова е положението и във Франция. Ситуацията в Германия и Италия е по-различна- банките в тези страни нямат законови ограничения в общото право да прилагатсанкции за предсрочно теглене, т.е. няма разпоредба, която изрично да посочва,че средствата по срочни депозити могат да се теглят по всяко време. Имаи трета група страни (Испания, Ирландия, Холандия, Великобритания), къдетои двата варианта на третиране на срочните депозити се прилагат.

Коментар
По принцип банките трябва да имат възможността да управляват и контролиратсами срока и условията по договорите, които сключват с клиентите си. Далище бъде предоставена възможността за ранно изтегляне на срочен депозит илине – трябва да бъде оставено на политиката на самите банки. Много банкипо света предлагат изключения в определени случаи като женитба, покупкана жилище, изгубване на работа, при които ранното изтегляне е възможно дорибез редуциране на лихвата. В останалите случаи те имат право да откажатплащането. Ако клиентите предсрочно изтеглят средствата, те трябва да “пожертват”част от лихвата по тях.

Възможно решение
В тази връзка би трябвало да се мисли за промени в посока на отпадане направото на клиента да може да тегли по всяко време средствата си от срочендепозит, защото по този начин се намаляват стимулите за банките да предлагатсъздаването на такива депозити. Индивидуалното договаряне между клиентаи банката трябва да определи наличието/липсата на клауза за предсрочно тегленеи дали ще се прилагат ограничения.

Оповестената препоръка на МВФ към правителството за включването на срочнитедепозити над 2 г. в размера на депозитната база за изчисление на МЗР е основаниебанките да настояват за яснота по отношение действителността на сключванитеот тях договори. При варианта на приемане на предложените мерки търговскитебанки се оказват в неблагоприятна позиция, защото ще трябва да начисляватМЗР върху депозити, които са с неясен времеви хоризонт заради законоватавъзможност за предсрочно теглене на срочните депозити.

Важен въпрос е какви са причините за предсрочното теглене на срочните депозити[недоверие в определена банка; ниската дисциплина на клиента (лошо планиранена финансовите потоци) или неизгодни условия за клиента в определен момент(предполага висока банкова култура – следене на условията по банковите продукти,което не е приоритет на дребните клиенти)] и за какво се използват от банките.Размерът на депозитите* със срок над 1 г. в лева и валута към 31.12.2003г. според справката на БНБ е 8.93% от всички депозити в банковата системаи затова не може да се предполага, че тяхното предсрочно изтегляне би представлявалопроблем. Ако обаче тези депозити са съсредоточени в няколко сравнителномалки банки, то този процес би могъл да предизвика напрежение в систематаи да доведе да верижна реакция.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).