Изборният кодекс май пак ще ходи на Конституционен съд

Централно място на провелото се на 26 май 2011 г. заседание на комисията по правни въпроси зае обсъждането на 2 законопроекта с поправки в Изборния кодекс –  единият, внесен от Любен Корнезов и другият, внесен от депутати от ГЕРБ.

Още в началото на годината опозицията атакува конституционалността на предложения от ГЕРБ документ. Преди две седмици КС излезе с решение №4 от 4 май 2011 г., в което обяви за противоконституционни част от разпоредбите на кодекса, но по-голямата част от спорните текстове бяха определени като непротиворечащи на конституцията.

Най-големи спорове по време на заседанието на правната комисия предизвика изискването за „уседналост”, което бе въведено в новия кодекс. В решението си КС отхвърли позицията на вносителите, че това изискване представлява ценз, който ограничава избирателното право, но в същото време призова законодателя да се съобрази със стандартите на ПАСЕ и Венецианската комисия, които предвиждат максимален изискуем период на уседналост от 6 месеца, вместо първоначално записаните в кодекса 12.

Въпреки че правната комисия прие забележката, поне на този етап изглежда, че правото за гласуване на предстоящите местни избори ще предполага 10-месечна уседналост в съответното населено място. Този парадокс се получава понеже случайно или не, БСП и ДПС, които атакуваха кодекса пред КС, не оспориха преходните и заключителните разпоредби на закона, в които изрично са уредени местните и президентските избори тази година. Посоченото изискване за уседналост в тази част на кодекса е именно 10 месеца. На заседанието на правната комисия народните представители Любен Корнезов от КБ и Четин Казак от ДПС обявиха, че ако въпросния текст не бъде коригиран в съответствие с препоръчания от Венецианската комисия срок, КС ще бъде сезиран отново. От левицата посочиха още, че „уседналостта” по отношение на предстоящите избори (които се очертават да бъдат проведени през октомври) следва да бъде в рамките на 3 месеца, за да не се получи „обратно действие на закона”, тъй като е малко вероятно кодексът да бъде приет преди края на лятото, особено ако бъде повторно атакуван пред КС или ако президентът реши да наложи правото си на вето.

Друга основна разлика между законопроекта на ГЕРБ и предложения от Любен  Корнезов е начинът на избиране на районните кметове. Според новия Изборен кодекс те ще бъдат назначавани от кметовете на големите градове, а няма да бъдат избирани пряко от населението.

В решение №4 от 4 май 2011 г. КС не отмени оспорената разпоредба, но я определи като „отстъпление от процеса на демократизация на местната власт”, което „намалява демократичната легитимност на общинските органи”. Правната комисия не взе предвид препоръката.

Спорове възникнаха и около въвеждането на задължителен знак „Х” като единствен начин за маркиране на изборната бюлетина, във връзка с което от опозицията няколкократно подчертаха, че това ограничение може да доведе до бум в броя на недействителните бюлетини.

Разминаването между изисквания брой подписи за регистрация на политическа партия (2500) и тези, необходими за участие в избори (7000) също остана в текста. Разпоредбата за ограничаването на правото за участие в изборния процес на лица, срещу които тече съдебен процес, беше окачествено от левицата като узаконяване на метод за използването на инструментите на досъдебното производство с политически цели.

Мая Манолова от КБ посочи също, че сегашният текст на кодекса на практика лишава българските граждани от страните извън ЕС от възможността да вземат участие на предстоящите местни избори.

По всичко личи, че споровете около окончателния вариант на Изборния кодекс ще продължат и през следващия месец. Обещанията на управляващите, че ще приемат ясен закон, който ще даде време на политическите партии в страната своевременно да се подготвят за бъдещи избори, изглежда няма да бъдат изпълнени. Очаква се второто четене на промените в него да влязат за гласуване в пленарна зала следващата седмица.