Изборни времена за нов състав на ВСС

За да сме убедени, че съдиите, прокурорите и следователите са безпристрастни и способни, има значение кой и по какви критерии извършва назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването в съдебната власт. Отговорността за тези четири действия лежи на плещите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на неговите колегии. Това е органът, от който зависи какви лица ще гарантират справедливостта в държавата. В България съставът на ВСС се състои от 25 лица, включително 11 души, избирани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избирани от Народното събрание, тоест от политиците (политическа квота). Трима от членовете на ВСС участват в работата на Съвета по право – председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор. Освен да отговарят за кариерните въпроси на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност – избират председателите на съдилищата, вкл. върховните, и ръководителите в прокуратурата, вкл. главния прокурор. А това какви лица застават начело в системата показва какви ценности и качества системата възпитава. За да се създаде увереност в конкретен съд или прокуратура, трябва да се подбират независими професионалисти, готови да удържат натиска на икономически силни и политически влиятелни фигури. През юни и юли предстои изборът от страна на професионалната квота като на 11 юни 2022 г. следователите ще проведат избор на един свой представител сред 3 кандидати. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в СК на ВСС сред 15 номинирани. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в ПК на съвета.

В следващите седмици ще проследим основните акценти от концепциите на кандидатите за членове на ВСС от всяка една от професионалните квоти.

Какво предстои да направи бъдещият девети състав на ВСС?

Той следва да бъде с мандат октомври 2022 – октомври 2027 г. В края на 2027 г. би следвало да приключи мандата си Иван Гешев, ако срещне все така добронамерен ВСС като сега действащия, който да бди за отвъддържавната вселенска независимост на Прокуратурата на РБ. Но остава спорно дали при тези обстоятелства деветият или следващ десети състав следва да избира нов главен прокурор. Едно е сигурно – през 2024 г. изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд и това е процедурата, която следва да упражнят членовете на ВСС. Отвъд публичния интерес, деветият състав на съвета ще получи тежко наследство – неадекватно изпълнени скъпи европроекти в областта на реформата на съдебната карта, зле организирани процедури по атестиране и провеждане на конкурсите, неактуализирана система за измерване на натовареността – все въпроси, без чието решаване съдебната система не може да работи нормално.  

Какви са възгледите на тримата кандидати за следователското място

За единственото място от квотата на следователите са налични три номинации (виж тук). Това са известният с непримиримостта си към статуквото в прокуратурата Бойко Атанасов, Петко Петков, председател на Камарата на следователите и Наталия Стаменова, следовател в Националната следствена служба.

Бойко Атанасов

Сам е определил концепцията си като „алтернатива за развитие на работата на прокурорската колегия“. В какво се изразява това? Атанасов единствен признава наличието на партийни и икономически зависимости в работата на съдебния съвет, включително и такива от „партийни лидери и свързани с тях олигарси, които са санкционирани от чужди демократични държави“.  А формулата за пресичане на тези дългогодишни дефицити той вижда чрез ревизия на предишните два мандата на седмия и осмия състав на ВСС. Верен е и изводът му, че това е един от малкото органи в държавата, който не е бил проверяван и на практика е безотчетен пред българското общество, а механизъм за упражняване на дисциплинарна отговорност на членовете му не сработва. Ревизията следва да се разпростре върху конкурсната дейност на съвета и да направи извод каква е реалната необходимост от щата на прокуратурата. Смело искане предвид абсолютния отказ да се говори за тези проблеми. Атанасов възприема организацията на ПК на ВСС като отнасяща се критично към главния прокурор и ръководните кадри в прокуратурата. Към настоящия момент ПК на ВСС е по-скоро придатък и продължение на волята на главния прокурор, в тази среда в симбиоза работят партийните интереси на определени партии и интересите на главния, които често и съвпадат. Бойко Атанасов пространно се е спрял на недостатъците на конкурсните процедури за прокурори и следователи като според него следва да се върне възможността колегията, след получаване на резултатите от класирането, да добива лично впечатления от кандидатите, с което да си състави мнения за интегритета им. Практиката показва, че ВСС не е обвързан от класирането и е негова правомощие да го пренареди, но това не обезсмисля ли пък работата на конкурсните комисии? Отделено е място и на другия основен проблем – командировките като препятстващи закономерното развитие чрез конкурс. Третият важен проблем, на който Атанасов се спира и който е сериозно премълчаван е формирането на отделите в прокуратурата по начин, по който да се възпрепятства случайното разпределение. Концепцията му е кратка, някак разхвърляна, но по съществото на проблемите, дълбоко прикривани в прокурорското и следователското съсловие.

Петко Петков

Основна цел на Петков е „да бъдат защитени интересите на следователите“ и „утвърждаването им“ като „равнопоставени магистрати“. Петков подчертава, че не би скъсал връзката с колегите си, постъпвайки в съдебния съвет, нещо, което е характерно за повечето му членове. Освен под зависимости те изпадат и в състояние на добра финансова обезпеченост и тотална незаинтересованост към каквито и да било правомощия за решаване на текущи проблеми. Няма как обаче да се съгласим с Петков, че „ВСС управлява съдебната власт в страната“ – вероятно ВСС или отделни негови членове управляват вътрешното убеждение на някои съдии, прокурори и следователи, но това съвсем не е законосъобразно. ВСС администрира въпросите на съдебната власт, за зла беда недобре. Нататък концепцията му е изпълнена с добре подредени клишета за ролята и мястото на прокуратурата  в съдебната власт, за ролята на съдебната власт в световния мир и т.н. Все пак е отделено място на проблемите с множеството командировани магистрати, предлага се решаваща роля на общите събрания за повишаване и атестиране. Като решение на проблема с липсата на кандидати за ръководители в прокуратурата Петков вижда засилване ролята на административните ръководители при номиниране на други административни ръководители (стр. 6). Длъжни сме да отбележим, че съгласно чл. 169, ал. 4 от ЗСВ административните ръководители в прокуратурата имат и сега това правомощие и очевидно то не води до разрешение. Но концепциите на кандидатите за ВСС са условие да ги направят кандидати и нищо повече, така че човек може да напише каквото му е по сърце. Петков е помислил и затова как да бъде повишена натовареността на военните структури на прокуратурата и трите военни съдилища, с което възприема изразеното от работещите в тях становище. Няма обаче как да подминем с лека ръка твърдението „проблемен остава въпроса с ведомствените жилища, което ограничава шанса на много от колегите…“. Заплатите в българската съдебна система биват ежегодно индексирани, са сравнително много високи на фона на другите публични служби в обществото и е проява на безпардонна наглост да се търси и жилищно обезпечаване. Това е подплатено и с обещания за още допълнителни трудови възнаграждения. Въпрос на познаване на действителността е човек да има чувство за мяра, особено когато е на публична служба и кандидатства за поредна такава с дълъг мандат и още по-високо персонално възнаграждение. Избегнати са ключови за съдебната власт проблеми и търсенето на разрешения.

Наталия Стаменова

В концепцията си Стаменова също обещава да запази връзката с редовите следователи, изяснила е ролята на ВСС, включително и позовавайки се на решения на Конституционния съд.  И тук присъстват утвърдените вече сламки през годините за писане на концепция от кандидат на ВСС – добро взаимодействие с институциите, независимост и прозрачност и т.н. И тук обаче се натъкваме на проблеми преди всичко с дължимото социално-битовото и културно обслужване от българското общество към следователите – „осъществяване на ведомствено жилищно строителство…“. През този мандат на ВСС жилище за всеки следовател, а през следващия мандат за децата и внуците! Скандално нахалство е подобно изискване от ползващото се с огромно обществено недоверие дейност на прокуратурата и следствието. Иначе следовател Стаменова е развила ролята на ВСС като активен участник по даването на становище в законодателния процес – важна роля на съвета, от която е абдикирал в този и предишни състави. Застъпена е необходимостта и от по-задълбочено обучение. И нито дума по структурните проблеми с устройството на прокуратурата, в чиито редици е и следствието.

В заключение

Повече от ясно е, че следователят Бойко Атанасов е самотен остров на критична мисъл сред следователите. В концепциите на другите двама кандидати липсват критичните проблеми на прокуратурата и следствието. Да видим това професионално съсловие какъв избор ще направи – изненадващ или избор на провереното статукво.


Свързани публикации.