Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изборни регулации и регулаторните избори

Автор: Калоян Стайков / 31.03.2017
Оцени тази статия:

Миналата седмица разказахме как поведението на Комисията за енергийно и водно регулиране създава впечатления за съобразяване на решенията с предстоящите избори. След като минаха изборите не само КЕВР, но и Комисията за защита на конкуренцията разсея всякакви съмнения за политическа независимост. Какво се случи в първите три дни след изборите:

  • На първия ден КЕВР публикува доклад за необходимо увеличение на цената на електроенергията (добавката „задължения към обществото”) заради очакваното увеличение на цената на природния газ с 29,6% през второто тримесечие на 2017 г. – нещо, за което дори не се говореше преди изборите;
  • На втория ден КЗК реши, че картелът на пазара на горива, за който говори от повече от година, всъщност не съществува;  
  • На третия ден КЕВР одобри бизнес плана на „Софийска вода” и взе решение за увеличаване на цената на ВиК услугите за потребителите на „Софийска вода” с 18% - решение, което трябваше да бъде взето месец по-рано, но беше отложено няколко пъти заради изборите.

За действията на КЕВР писахме миналата седмица, но си заслужава за пореден път да отбележим, че подобно поведение не е в услуга нито на обществото, нито на политиците, нито на самия регулатор. Каквото и да говореше КЕВР преди изборите (увещавайки „Булгаргаз” или „Софийска вода” да търсят резерви и да не предлагат шокови увеличения), това, което е важно накрая, са действията. Не може да искаш държавният газов монополист да търси вътрешни резерви, а само няколко дена по-късно да признаеш увеличение на цените, което е с 0,3 процентни пункта по-ниско от поисканото (което спокойно може да се разгледа като статистическа грешка). Не може да искаш преразглеждане на исканото увеличение на цената на ВиК услугите в София, като условията за него са заложени в концесионния договор.

Картела при горивата

Историята с КЗК е малко по-завоалирана и обхваща не един, а два изборни периода – на президентския и на парламентарния вот. След като в края на февруари 2016 г. комисията публикува доклад за наличие на синхронизиране на търговските практики при големите вериги за търговия на горива, темата изчезва от публичното пространство до есента. Тогава, на 10 октомври (28 дни преди президентските избори) бе публикувано определение, според което при шестте най-големи търговци е налице обмен на ценова информация - не е нужно да казваме, че тази практика е забранена. Определението не подлежи на обжалване, но компаниите разполага с 30 дни (с два дни след изборите), за да представят писмени възражения пред КЗК и да бъдат изслушани.

От изборите на 6 ноември става ясно, че изходът ще се реши на балотаж. В седмицата между двата тура компаниите подават искане за удължаване на срока чрез т. нар. процедура по разкриване на защитена тайна. В свое интервю председателят на КЗК обяснява, че тази процедура се използва, когато някоя от фирмите си признае, че е в картел, с което дава надежда, че третата подред проверка за картел при горивата най-накрая ще даде резултат, но и се застрахова, че целият процес може да отнеме години.

След като победителят на президентските избори вече е известен и правителството подава оставка, комисията отново потъва в тишина. Излизането ѝ от зимен сън, иронично, е в средата на януари, когато напомня за пореден път, че има достатъчно доказателства за наличие на картел при горивата. За съжаление, оправдават се тогава от комисията, процедурата се бави заради жалби пред Върховния административен съд. Надеждата обаче умира два дни след парламентарните избори, когато КЗК обявява, че картел няма, няма признали си, достатъчните доказателства, с които разполагаше по-рано, всъщност не са достатъчни и т.н. Виновни няма, глоби няма, а компаниите се разминават с леко порицание да не правят повече така.

Твърдите позиции и гръмките изказвания на членовете на уж независими институции като КЕВР и КЗК приличат твърде много на шумните предизборни обещания, които след изборите се оказват примамливи, но недообмислени хрумвания. И докато политиците могат да говорят едно и да вършат друго, то регулаторите са независими експертни органи, в които би трябвало политическият елемент да липсва. Политическото поведение на тези институции е огромен проблем, тъй като тяхната репутация не се създава със закон, а се гради години наред в резултат на решенията, които взимат и поведението, което имат.

И докато хората продължава да не вярват, че работата на регулаторите, които говорят едно, а вършат друго, е да защитава обществения, а не някой частен, интерес, общественият натиск върху политиците, а оттам и върху уж независимите регулатори, ще се запази в сегашния си вид. Това затруднява и евентуалната либерализация на редица пазари, защото обществото, включително бизнеса, привиква към това политиците да вземат нещата в свои ръце, когато „независимите” регулатори не вземат „правилните” решения! Така продължаваме да живеем в страна, в която има пазарна икономика, ама не точно, има независими регулатори, ама не точно, има разделение на властите, ама не точно и европейските ценности се споделят, ама не точно.