Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изборите и пенсионната реформа

Автор: Петър Ганев / 19.06.2009
Оцени тази статия:

В България много неща трябва да се променят и много ключови реформи тепърва предстои да бъдат направени. През последните години станахме свидетели на много промени, но по една или друга причина основните предизвикателства пред страната си останаха същите – това са постигането на по-качествено образование, по-добро здравеопазване и разбира се, достойни пенсии.

Именно това са сферите, който са неизменна част от живота на всеки един от нас и в същото време са източник на сериозно социално напрежение в страната. Приближаващите избори са удобен момент да видим визията на различните партии за промяна в някои от тези ключови области.

Ще се спра единствено пенсионната реформа, за която вече доста се говори, но на практика нищо не се случва.

Същото е положението и при партийните програми – говори се за някаква реформа, но всъщност не се предлага нищо значимо. От една страна се пожелава стабилност на пенсионната система (но такава каквато е в момента), а от друга се визират конкретни детайли (като даването на ежемесечни добавки), които едва ли ще донесат някаква реална промяна, но могат – при неочаквани развития – да застрашат и стабилността. Истината е, че пенсионната система не е сбъркана в детайлите, а е грешно замислена и приложена сама по себе си, тоест проблемите са структурни и могат да бъдат решени единствено чрез промяна на самата система.  

Проблемът

Система, при която работещите заплащат пенсиите на пенсионерите, е обречена на неуспех. При тази система, на практика имаме две различни групи, между които нямаме никаква директна връзка.

Едната група е тази на работещите в момента, които правят всичко възможно да внасят по-малко в система, а другата е тази на пенсионерите, които правят всичко възможно да вземат повече от системата. Това естествено противопоставяне рано или късно ще каже своята дума. Стига се до момент, когато това, което се внася на входа, е по-малко от това, което се очаква на изхода и съответно системата е пред провал. Това се случва във всяка една страна с такава система, включително и в България. Промяната на всякакви детайли може да забави този процес на колапс на системата, но сам по себе си той е неизбежен.  

Алтернативата

Алтернативата на тази система може да бъда само една. Това е система, при която хората отново отделят част от своя доход, но не за пенсиите на другите, а за своята собствена такава. Всеки спестява в своя лична сметка, с която може да разполага по много различни начини. Именно това е ключовия момент – тази сметка е лична, тя не е безименна Ако някой почине преди пенсионна възраст примерно, неговите вноски не се губят в общия фонд, а биват наследявани, тъй като това не са пари на пенсионната система, а лични пари на осигурения. Това е система, която не може да бъде оспорена, тъй като е логична, справедлива и в същото време дава повече свобода на хората.

Единствения спорен момент е как да се премине към подобна система. Очевидно трябва да има преходен период, през който да се изпълнят обещанията към настоящите пенсионери, тоест данъкоплатците ще заплащат по един или друг начин пенсиите на по-възрастните хора, без да искат нищо в замяна. Този преходен период крие някои трудности, но те отново са породени от старата система (на измисления „договор” между поколенията), а не от новата такава (на личните сметки). Въпреки това, промяната е възможна и наложителна да се случи възможно по-скоро, защото колкото повече се чака, толкова по-труден и скъп ще бъде преходът, заради трупащият се скрит пенсионен дълг. 

Всъщност, отново кризата се явява препъни камък за подобен тип реформа. Липсата на достатъчно ресурс (за преходния период), пропиляването на този ресурс преди и по време на кризата и неяснотата на капиталовите пазари (за доходността на пенсионните фондове) прави този тип реформа непопулярна. Може би именно заради това за нея не се говори в нито една предизборна кампания. Това обаче не променя факта, че нужда от промяна има. Ако дадена система не работи както трябва, то тя трябва да бъде променена, независимо от наличието или отсъствието на криза. Нормално е хората да спестяват за собствените си старини, а не за нечии други. Ако има страх от общественото мнение, то нека хората изберат сами. Нека всеки избере дали иска да е част от държавната пенсионна система или иска да внася по лична сметка, но без претенции впоследствие (за друга пенсия освен тази от личната сметка). Така поне ще видим дали хората искат да разчитат на себе си или на държавата.