Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Избори и задачи: двадесет години по-късно

Автор: Красен Станчев / 03.07.2009
Оцени тази статия:
 

От края на 1989 г. до изборите през юни 1990 г. основното предизвикателство бе да се прозре какво да се прави следващите пет десет години. За онова какво в действителност се случи, институтът разказа в Анатомията на прехода (Сиела, 2004 г.).[1]

Тези дни прегледах записките и брошурата от моята собствена кампания като кандидат-депутат от СДС в изборите за конституционно събрание. Вярвам, че четивото е поучително. Особено списъкът на петте реформи в брошурата, които съм смятал за наложителни в областта на икономиката. За да може всеки да си състави лична оценка дали онова, което твърдя по-долу е вярно или не, брошурата е приложена към този текст.

Първото, което тогава съм защитавал като основно направление на стопанската политика е „изграждането на стабилна пазарна икономика". Следващо по значение е било „гарантирането на неприкосновеността на частна собственост". На трето място идва „данъчна система", съдействаща за „благополучието и благосъстоянието на всеки". Четвъртото направление е „съчетаването на държавни, обществени и частни форми в здравеопазването", а петото - „пълната информираност за дейността държавните и законодателните институции".

В някаква степен реформите във всички тези направления за напреднали, повече или по-малко. Интересно е, че те и сега са приоритет.

Много е интересна и формулировката на задачите. Използван е език, който цели привличане на несъгласните с тези приоритети. Общият знаменател е, че ориентацията на реформите към отговорността и благосъстоянието на отделния човек, на индивида. Има известно двусмислие на жаргона. Например нужната данъчна система е наречена „справедлива"; ориентацията и към всеки загатва, че „справедливо" е равното третиране на всички, а позоваването на „благосъстоянието" предполага, че данъците би следвало да са ниски.

В областта на здравеопазването остава да се желае най-много. Няма никакво съчетаване на споменатите форми, който ги ползва - плаща два пъти.

Същото важи и за двете конкретни обещания. Едното от тях - закон за опазване на околната среда - бе изпълнено през 1991 г. Основното предизвикателство бе правилата в тази област да не пречат на стопанските реформи и развитие. Мисля, че се получи, законът бе заместен с нов едва след единадесет години. (Не смятам, че сегашният е по-добър, но това е друга тема.) Другото обещание гласеше „гарантиране на пълен обществен контрол върху формирането и изграждането на фондовете за социално осигуряване - здравеопазване, образование и пенсионно дело". Тази фраза също е двойствена - думата „обществен" нея означава също „от всеки" (обществото се състои от индивиди), а „пълен контрол" има предвид правото да си изтеглиш парите и да избереш по-добър доставчик на услугата осигуряване. Това обещание не е изпълнено, но също е на дневен ред.

Девизът на предизборната ми кампания за мажоритарния 185-ти избирателен район (най-населения в страната, простиращ се от Съдебната палата в центъра на София до полите на Витоша, с няколко исторически и социална пласта миграция), без „обезопасяване" чрез място в пропорционална листа, бе: „ако искаш да си свободен - бъди!".

И сега бих го използвал, и сега го защитавам. Но в тогавашната кампания той целеше и откровеност, и тълкувателна и мобилизираща сила. Той трябваше да подпомогне тълкуване на моите послания в посочените по-горе смисли. Мобилизирането би следвало да дойде от преосмислянето на собственото поведение и възгледи, от личната отговорност. Не на последно място този девиз имаше и исторически смисъл, идваше от определени философски и политически нагласи на ХVІІІ и ХІХ век, но също и движението от 1960-те (когато се интерпретираше като освобождаване най-вече на създанието).

Знам, че не е нормално у нас да даваш себе си за пример. Но все пак, сегашната кампания би била по-далновидна, ако се опираше на същите ценности и приоритети, ако имаше желание да се привличат несъгласни с тези ценности и ако в центъра и бяха поставени отделния човек и неговата свобода и отговорност.


 


[1] Тази книга трудно може да се намери в книжарниците, но може да прочетена на страницата на ИПИ Икономически знания по Интернет, виж: http://www.easibulgaria.org/bg/library/anatomiya-na-prehoda .