Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Избори и семейство в едно

Автор: Зорница Славова / 12.11.2010
Оцени тази статия:

Новини от правната комисия (11 ноември 2010)

 

На заседанието на Комисията по правни въпроси тази седмица бяха обсъдени два важни законопроекта, които предизвикаха бурна дискусия.

 

Проект за изборен кодекс

Досега избирателното право и условията и реда за провеждането му бяха уредени в няколко закона и редица подзаконови нормативни актове. Това наложи събирането на работна група, която да изработи документ, обединяващ принципите при провеждане на избори. Така на  4 ноември 2010 председателят на правната комисия Искра Фидосова заедно с група народни представители внесоха проект за изборен кодекс, който беше обсъден вчера. Основите на новия кодекс са следните:

  • Въвежда се принцип на уседналост, който позволява правото на глас, ако избирателят е живял 12-месеца в населеното място
  • Въвежда се изискване за висше образование на членовете на избирателните комисии
  • Премахва се възможността да се гласува в друго населено място с удостоверение
  • Въвежда се двустепенна регистрация на партиите и коалициите в България
  • Изясняват се правилата за предизборните кампании на партиите
  • Отново се разписва изискването за водене на публичен регистър за дарителите на партиите за предизборните им кампании
  • Въвежда се изискването дарение над 5000 лв. да става само по банков път.
  • Въвежда се изискването, че едно населено място трябва да има най-малко 500 жители, за да има кмет
  • Намаляват се общинските съветници с 20%.

Някои от предложенията не се харесаха на депутатите. Четин Казак твърдо заяви, че ДПС няма да подкрепи този кодекс и обяви за противоконституционен принципа за уседналост, защото дели гражданите по местоживеене. Разбира се, тук депутатите от другите партии споменаха автобусите от Турция, които пристигат в изборния ден.

Мая Манолова (БСП) също се обяви против предложенията в кодекса като обвини депутатите от Герб и Атака, че са го разработили така, че да обслужва техните интереси и го внасят тъкмо  сега, когато тече ожесточен дебат за държавния бюджет, който ще размие този около кодекса. Манолова застана и против въвеждането на принципа на уседналост, като посочи, че това предложение вече предизвиква смяна на адресните регистрации в Лом или Монтана (не се разбра къде), като се позова на информация във вестник „Труд” (?!?).

Единствено Екатерина Михайлова (СДС) каза някои добри думи за проекта, но все пак открои няколко проблема около спорни текстове като тези за регистрацията на партиите, гласуването на българите в чужбина и забавянето на въвеждането за електронно гласуване.        

На заседанието бяха и представители на „Зелените”, които предложиха всяко дарение за предизборните кампании над минималната работна заплата да става само по банков път. А въпросът им „Как ще се въвлече гражданското общество в изборния процес?” предизвика истинско недоумение сред депутатите и гостите. 

При гласуването Герб и Атака с 15-те си гласа „за” се наложиха над 9-те гласа „против” на БСП, СДС и РЗС и проектът за изборен кодекс мина първото четене.

Жалкото беше, че и този път народните представители не предлагаха много съществени промени, а спориха около детайлите, обвинявайки се един друг. Промените, които наистина ще улеснят избирателите са въвеждането на възможността за електронно гласуване и простата и лесна процедура по самото гласуване. Изборен кодекс трябва да има, но той не трябва да е обременен със сложността на цялото множество на предшестващите го закони, наредби и постановления.

 

Законопроект за Семейния кодекс

След редица спорове и изчистване на детайлите на последните две заседания на комисията по правни въпроси на второ четене мина и проектът на Семеен кодекс. Основният въпрос, който беше обсъден вчера е дали биологични родители, които са подписали съгласие за осиновяване на детето им имат право да оспорват решение за осиновяване. Вносителите от Министерски съвет настояваха родителят да има това право, докато сформираната работна група, чието решение беше представено от Ивайло Тошев и Юлиана Колева (ГЕРБ), беше против.

И докато министерството представяше изключително и само морални доказателства за своята позиция, депутатите в комисията разсъждаваха над целия спектър от негативни ефекти, които това решение би могло да има:

  • Обжалването ще забави процедурата по осиновяване и детето ще продължава да живее в социален дом до решаване на споровете
  • С процедурата по обжалване биологичният родител ще разбере самоличността на осиновителя, което според сега действащия закон трябва да е тайна, за да не може родителят да създава проблеми на осиновителя и детето
  • Възможността за обжалване може да доведе до рекетиране на осиновителите - биологичният родител би могъл да изнудва осиновителя, че ще обжалва решението на съда.
  • И не на последно място – биологичният родител, който е дал разрешение за осиновяване на детето, трябва ли да се намесва в неговия живот оттук нататък.

Въпросите наистина са доста сложни и в крайна сметка се решава съдбата на изоставените деца, което е доста сериозен проблем. Ако приемем, че родителят не трябва да знае самоличността на осиновителя, то всякакви права за оспорване на решението за осиновяване са безсмислени – как ще обжалваш като вече си дал съгласие по принцип, а нямаш право да знаеш  нищо по детайлите?!

Все пак представителите на Министерство на правосъдието посочиха, че подобни случаи на обжалване не е имало в последните години, но това не променя основния принцип. Трябва да се отбележи, че по време на обсъждането не бяха дадени примери как е в другите страни което би било един логичен въпрос за външен наблюдател, но явно не и за членовете на комисията.

В крайна сметка народните представители гласуваха за предложението възможността за обжалване на осиновяването да отпадне с 8 гласа „за” и 6 „против”.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.

Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.