Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Избор като всеки друг и всичко друго

Автор: Иван Брегов / 15.11.2019
Оцени тази статия:

Тази есен безспорно е изборна. Населението избра местна власт. Политиците избраха властта над тях. Има такава власт и това е безграничната, безконтролна и безотчетна власт на главния прокурор. Ако политиците се страхуват от някого, това е именно от него, затова предпочитат на този пост да стоят сговорчиви и зависими хора. И двата вида избори преминаха като просташко потупване в гърдите кой е по-демократ от другия. А зад тези афиши стоят празните приказки на лидери най-вече, лишени от държавническа мисъл и познание. Налага се да им припомним, че демократичните избори, били те и на главен прокурор, не се изчерпват с формална процедура, а най-вече със съдържание.

Игра на демокрация

Налага се и на себе си да припомним три много важни условия, за да бъде класифициран един избор като демократичен от гледна точка на съвременната политическа философия[1]. На първо място това е политическото равенство, казано с думи прости – гласовете на всички страни да тежат еднакво. В този избор от една страна стояха гласовете на тоталната власт, контролираща целия държавен апарат, държавни и частни медии, както и огромен икономически ресурс. Тази власт има 20 единни гласа във Висшия съдебен съвет, който избира главния прокурор. Процесът на индивидуално решение сред двадесетимата беше даден накъсо – никой от тях не възприе мотивите, с които президентът Радев върна първия избор на кандидата Гешев. Изказванията се сведоха до това има ли правен характер изявлението му или не. Срещу задругата на двадесетимата стояха няколко личности - без синхрон помежду си, без гърба на медии и икономически ресурс, уповаващи се само на аргументите си.

Второто условие за демократичен избор е отсъствието на тирания. Това се възприема като липса на сурови ограничения спрямо основни права на гражданите и спрямо взимащите решения. В този ред на мисли всички ние като общество трябва да решим дали мутропротестът в подкрепа на кандидата пред сградата на ВСС иманиерът при водене на заседанието на Висшия съдебен съвет са или не са тирания.

Третата предпоставка за демократичен избор е процесът на обмислено обсъждане на всички гледни точки от всички заинтересовани страни преди произвеждането на избора. По време на цялото заседание единението на двадесетимата плюс председателстващия ги министър на правосъдието отправяше недопустими агресивни нападки спрямо личността на малцинството гласове срещу Гешев.

Сами можем да преценим кои и какви условия за провеждане на демократични избори за главен прокурор бяха налични.

Население без политическо представителство

Реален политически говор и спор в българския парламент по въпросите на българския съд и прокуратура липсва. Нещата се свеждат до постоянни промени на съдоустройствения закон, за да бъде обезсилен и крехкият напредък от измененията на Конституцията от 2015 г. и Закона за съдебната власт през 2016 г. Но обществените процеси не могат да бъдат спрени и необходимостта да бъде чута тази част от обществото, която иска независимо правосъдие и борба с престъпността и корупцията, превръща малцинството във ВСС в публични говорители на тези български граждани. Непредставените имат глас, но монолитното политическо единство, на което служат двадесетимата във ВСС  не е свикнало да се чуват други гледни точки. Така ВСС се превърна на практика в политическа говорилня поради липсата на такава в Народното събрание, но политическа в смисъл на отстояването на важни гледни точки.

И тези липси си имат своето обяснение – няма политически лидери, които да ги защитят.  Почукайте на вратата на дясното и ги питайте защо това е така. Но после почукайте и на вратата на добре познатото ляво и също ги питайте. БСП, в този ѝ формат, се е превърнала в казионна притурка на ГЕРБ. По време на целия процес по инсталирането на Гешев не обелиха и дума, а уж са опозиция. Видимо не подкрепят и Радев в отстояване на силна позиция при връщане на назначението на Гешев и отваряне на въпроса за ролята и функциите на прокуратурата. Така на практика остават срамно подобие на някогашната силна политическа партия.

Монолитните 20 в съдебния съвет

При промените на Конституцията през 2015 г. спорът беше да се намали политическото влияние във ВСС. През 2017 г., когато се избираха настоящите членове на съвета, влязоха доминиращо анонимници както за обществото, така и за самата съдебна власт – хора без позиция, , готови да действат по указания. А изборът на квотата на Народното събрание се проведе по същия почин, като този за главен прокурор, под демократичното ръководене от настоящия правосъден министър, тогава председател на правната комисия в НС. Да не забравяме, че и тогава управляващите от ГЕРБ и т.нар. патриоти, уж опозиционерите от БСП и опозиционният коалиционен партньор ДПС си се разбраха кои са техните хора. В залата при гласуването се наложи да се вдигат химикалки как да се гласува да не стане грешка. В този си вид правилата на играта за избори във ВСС и висши постове в правосъдието позволяват да вземете някой анонимник, да го поотупате, после да го направите член на съдебния съвет, главен, върховен и всякакъв съдия или прокурор. Преди време клишето беше, че съдиите трябва да говорят с актовете си, демек да си пишат там и да си затварят устата. Сега я докарахме дотам, с едно-две изключения, че е цяла възхита, ако станалите висшестоящи от магистратурата могат въобще да говорят ясно.

Заседанието по избора

Форматът на самото заседание беше открит урок по тирания. Някогашният общински съветник  от БСП и настоящ министър на правосъдието от ГЕРБ Данаил Кирилов запази пълно пристрастие спрямо кандидата и мнозинството на двадесетимата и изпадна в скандално водене на заседанието спрямо неудобните нему членове на ВСС. Изкарваха се дори неща от личния живот на съдия, член на ВСС  (виж тук).

Всеки, гледал или по-лошото, участвал в ръководено от него заседание знае, че място за смях няма. Ако не сте, опитайте се да изгледате едно ръководено от него заседание. А после се опитайте да участвате в заседание, в което да отстоявате тезата си по конкретна политика или законопроект. След това назначение всичко е възможно и приемливо. Юридическа общност на адвокати, нотариуси, университетски преподаватели, която може да изтърпи това за нормално поведение явно ще има висок праг на търпимост и за последиците от избора на главен прокурор.

Борбата с престъпността и корупцията на бъдещия главен

В концепцията на кандидата и в съпътстващите негови интервюта се прокламираше идеята за борба с битовата престъпност. Новоизбраният ще трябва да се изправи срещу лидерите ѝ, които бяха  участници в протестите в негова подкрепа (виж тук). Но тогава остава да бори корупцията по високите етажи на властта, ала тя обезпечи избора му, значи и нея няма да бори. Остава му тогава да бори враговете на народната власт, която държи властта, а все някой друг ѝ е виновен за некадърното ѝ управление.

Конституция и закон-бетон

Нито решение № 2 от 2002 г. на Конституционния съд , с което се  признава правото на ВСС как да постъпи при връщане на избора на главен прокурор от президента, е висше достижение на правото, нито ние сме държава, в която практика е тълкувателните решения да допълват законите и конституцията. Редица важни конституционни решения са като написани за конкретния случай и да им оставяме живот за 20-30-50 години напред е нелепо. Вие представяте ли си да си сложите временно простора в хола и да остане там завинаги? Пренаписването и изчистването на такива конфликтни точки ще дадат яснота и сигурност. А и ще се почисти от съмнение колко овластена президентска институция искаме да имаме.

Но засега това не са важни работи, щото Сорос и норвежците дотогава ще изядат българските деца и яйцата във всичката майонеза, имаме за какво да мислим.

 


Виж Democracy and Deliberation: New Directions for Democratic Reform, James S. Fishkin, Yale University Press, 1993