Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Историята на един извисяващ успех

Автор: Ричард Ран ** / 22.12.2010
Оцени тази статия:

 Уолтър Уилямс, пионер сред консервативните икономисти

 

Америка е история на хора, произлизащи от неблагоприятни обстоятелства, постигнали велик успех и помагащи на другите да извървят същия път. Ако обичате истории за преодоляване на трудностите (а кой не обича?), то имам предложение за коледна изненада в последния момент, или пък за хубав подарък, който да озари новата година на някого. Това е току що издадената автобиография „Да се издигнеш от гетото” (Hoover Institution Press 2010) от влиятелния и дори почитан икономист Уолтър Е. Уилямс.

Господин Уилямс е може би най-известен с това, че е заместник-водещ на Ръш Лимбо (водещ на радио ток-шоу). Той замества г-н Лимбо от 1992 г., защото, както сам казва в качеството си на професор по икономика, това му дава най-голямата класна стая в Америка. Повечето икономисти получават относително малко време в радио и телевизионния ефир, защото са хем неразбираеми, хем скучни. Не и г-н Уилямс обаче. Той преподава едновременно на своите студенти докторанти и широката общественост по достъпен начин, който всеки може да разбере. Чрез широко разпространената си седмична рубрика, той прави много за повишаване икономическата грамотност на много американци.

Как така 196-сантиметров чернокож мъж, роден във вътрешността на Филаделфия много преди движението за граждански права и отгледан от самотна майка, се превръща в един от най-известните консервативни/либертариански икономисти в страната, ръководител на водеща катедра по икономика и съветник на президенти? Първо, г-н Уилямс е благословен да има трудолюбива и много принципна майка, която възпитава у сина си уважение към образованието и високите успехи, въпреки своето оскъдно финансово състояние. Второ, напук на разпиляните и донякъде безсмислени младежки години, той се жени за жена, която има дълбока вяра в неговите възможности и винаги го подкрепя в моменти на трудности. Трето, той е достатъчно проницателен, за да забележи и улови възможности, които другите пропускат, въпреки че открито признава, че отвреме навреме се главозамайвал. Четвърто, той разбира, че усърдната работа може да доведе до по-добър живот, и затова не се страхува да преодоле своите образователни и други недостатъци. Пето, той не се страхува да промени своето мнение, когато емпиричните доказателства опровергават преобладаващия  по това време ортодоксален либерализъм, така широко подкрепян от неговите колеги. Шесто, г-н Уилям никога не се страхува да каже истината за властта, въпреки заплахите.

Едно от удоволствията на живота е да срещаш хора, които имат реален принос за подобряването живота на другите човешки същества. От време на време един от тези изключителни хора става твой приятел, и тридесетгодишното ми приятелство с Уолтър Уилямс е нещо, което ценя. Неговата автобиография е бърза, забавна и ободряваща за четене, но тъй като г-н Уилямс е скромен човек по душа, много от неговите приноси за професията икономист не са изложени нашироко, както заслужават. Той бе един от най-функционалните хора в изграждането на Икономическия факултет на Университета Джордж Мейсън, така че той да се превърне в един от водещите в света.

Автобиографията на г-н Уилямс е нещо, което ще вдъхнови почти всеки, особено тези млади хора, които са в колеж или мислят за колежа, но не са сигурни какво искат да правят. В книгата става дума за идентифицирането на възможностите и какво да прави човек с тях, дори и да не знае докъде могат да го доведат. Тя насърчава човек да не се заблуждава, че знае повече отколкото всъщност знае.

Истинският Уолтър Уилямс е човек, когото или обичате, или мразите - няма средно положение. Той има изключително буйно, политически некоректно чувство за хумор. Обожава да разобличава лицемерието и надутостта и на политическото, и на академичното съсловие. В речта си пред Сената през 1981 г., г-н Уилямс каза: „Вие може да си спечелите място в Сената и да си го запазите, като в общи линии  обещаете на някои американци, че ще им дадете плодовете от труда на друг човек. Може да си спечелите място, обещавайки на една група американци, че ще им бъде дадено правото или привилегията, която ще бъде отказана на други американци.” О, колко вярно.

Г-н Уилямс е обичан от тези, които разбират значението на твърдата бащина любов, заради което добрите студенти се стичат на лекциите му от години. Г-н Уилямс успя, защото е надарен с бащина любов. По негови собствени думи: „Аз съм се възползвал от възможността на практика да получа цялото си образование преди да стане модерно белите хора да харесват черните хора. Резултатът: каквито и оценки да получавах, бяха заслужени, а не подарени. Учителите ми дадоха честна оценка за моя живот. Те не бяха склонни да ми кажат ‘Уилямс, това са пълни глупости’. Твърде много чернокожи днес не получават честна оценка за своята работа или способности поради погрешните усилия на учителите за компенсиране на историята ни на дискриминация, поради страх от заплахи на студенти или обвинения в расизъм.” Очевидно, подобни наблюдения предизвикват много от либералната плантация да проклинат Уолтър Уилямс и погрешно да го обвиняват, че е един Чичо Том.

Приятелите, които познаваха г-н Уилямс много преди мен, са ми казвали, че заради  маниерите и облеклото му, са гледали на него като на чернокож радикал по време на ранните му студентски дни. Също така той сам признава, че е бил хулиган, когато бил в армията. Но за разлика от другите по-малко мъдри хора, г-н Уилямс осъзнава, че може да направи много повече за своите чернокожи братя и сестри и за всички други американци, учейки ги как свободният пазар не дискриминира на базата на раса, религия или етнически произход и така да доведат до повече възможности и просперитет за всички.

 

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 20 декември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милен Желев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.