Историята на два автобуса

Представи си, че караш кола със своя девет годишен син по магистралата. Ти си в средната лента. Вдясно, точно зад теб има два автобуса. Автобусът отпред е боядисан в бяло. А този отзад е боядисан в жълто. Прозорците на автобуса отпред са боядисани, а на този отзад – не.

Твоят син ти задава въпрос – “Какви са тези автобуси, тате?”. Ти му казваш, че те са два много различни типа автобуси. “Колко различни са те?”- пита той. Ти обясняваш, че в първия автобус има затворници, които биват откарвани към затвора. Във втория автобус има ученици, които отиват към училище. “Но каква е разликата?”- пита твоят син. Това е въпросът, който задавам и аз.

Ти обясняваш на своя син, че хората в първия автобус са задължени да се качат на този автобус. След това твоят син те пита, дали всъщност учениците в жълтия автобус имат избор. Ти мислиш по този въпрос. Всъщност нито една от групите няма избор. Някой казва на членовете на двете групи, че те трябва да се качат на този автобус и да останат в него, докато не достигне своята дестинация.

Твоят син казва, че не разбира. Така че ти се опитваш да му изясниш нещата. Ти казваш, че хората в белия автобус са извършили престъпления. Те са лоши хора. Те са откарвани към затвора. Хората в жълтия автобус са добри хора. Тях ги отвеждат към училище. Твоят син пита: “защо те принуждават добрите хора да се качат в автобуса?”. Това е въпросът, който задавам и аз.

Спомни си, че говориш с девет годишен човек. Девет годишните нямат много житейски опит. Те имат нужда от ясни отговори. Затова, по-добре бъди готов да даваш ясни отговори.

Ти казваш на своя син, че добрите хора в жълтия автобус биват отведени към училище за тяхно, собствено добро. Твоят син пита дали хората в белия автобус биват водени към затвора не за тяхно, собствено добро. Ти му отговаряш: не. Те също са отвеждани към затвора за тяхно, собствено добро. Твоят син пита: “Тогава каква е разликата?”

Ти обясняваш на сина си, че разликата е в това, че хората в белия автобус са много лоши и обществото възнамерява да ги направи по-добри. Твоят син пита: “Обществото отвежда ли хората от жълтия автобус до училище, за да ги направи по-лоши?”. Отговаряш му не. Обществото ги отвежда към училище да ги направи също по-добри. “Тогава каква е разликата?”

Разликата е, че хората на белия автобус са опасни, обясняваш на сина си. За да се създаде по-безопасно общество, то ги поставя в затвора. Хората от жълтия автобус не са опасни. “Тогава защо те са принудени да отидат на място, където не желаят?”- пита синът ти. “Защото това е добро за тях,” отговаряш ти. “Но тогава, защо хората от белия автобус са отвеждани към затвора?” пита той.

Ти започваш да се чувстваш обезсърчен. Казваш на своят син, че те са задължени да са качат на автобуса, защото са млади и не знаят, че да отидеш на училище, е добро за тях. Те не искат да отидат на училище. Но се предполага, че те трябва да отидат. Твоят син отговаря, че това звучи точно както при хората от белия автобус. Ти му казваш, че те трябва да отидат в затвора. Това е за тяхно добро. Те ще станат по-добри хора, ако отидат в затвора.

Това не е ли вярно? Не се ли прави изпращането на хората в затвора с идеята да бъдат реабилитирани? Не е ли предназначено влизането в затвора да направи хората по-добри? Имам предвид, ако те няма да станат по-добри хора, защо просто не ги продадем в робство и да използваме парите да възмездим техните жертви? Защо се строят затвори? Защо автобусите се боядисват бели?

Ти казваш на сина си, че лошите хора трябва да идат в затвора, за да се задържат далеч от улиците. Проблемът е, че това е една от причините, поради която обществото изисква учениците да посещават училище. Хората искат да задържат децата далеч от улиците. Те искат да се уверят, че някой овластен е в позиция да каже на децата какво да правят. Те не могат да се доверят на децата да вземат свои, собствени решения. Те също не се доверяват на престъпниците да вземат свои, собствени решения..

Това е доста по-сложно, отколкото си мислиш. Но продължаваш да опитваш. Ти обясняваш на сина си, че лошите хора трябва да бъдат възпрени от правенето на още лоши неща. Твоят син пита: “Какви са лошите неща, които правят децата?” Нещата се просветляват. Ти казваш на сина си, че децата не са опасни за себе си, но затворниците могат да наранят други хора. Но твоят син иска да знае, дали затова децата трябва да бъдат отвеждани на училище, за да бъдат предпазени да не се наранят, при положение че могат да останат вкъщи и да не се наранят.

Ти казваш на сина си, че това е поради факта, че хората не могат да останат в къщи при своите деца. Твоят син иска да знае защо. Обясняваш, че и двамата родители трябва да работят да изкарват достатъчно пари, за да живеят добър живот. Това означава, че някой трябва да се грижи за децата им. Защо те не наемат учител да се грижи за тях? Ти обясняваш, че е по-евтино да наемеш учител, който да се грижа за повече деца. Твоят син иска да знае защо е по-евтино да изпратиш децата на училище, когато струва пари да построиш училища, да купиш автобуси, да наемеш шофьори и да платиш бензина.

Това е едно умно дете.

Ти обясняваш, че хората, които имат деца, принуждават хората, които нямат, да плащат за училища. Твоят син пита дали това също е кражба. “Не е ли това същото, което правят хората от белия автобус?” Не, това не е кражба, обясняваш ти. Твоят син пита: “Каква е разликата?” Сега ти имаш проблем. Ти трябва да обясниш разликата между вземането на пари от някой, за да се облагодетелстваш като частно лице, както правят престъпниците, и вземането на пари от друг да се облагодетелстваш като гласоподавател. Това не е лесно да се обясни.

Ти обясняваш на сина си, че когато гласуваш да отнемеш пари от някой, за да можеш да образоваш детето си, е различно от това да насочиш пистолет към нечий стомах, казвайки на човека, че трябва да ти даде парите си. Твоят син е този, който пита дали ще бъде правилно да насочиш пистолет към нечий стомах, ако възнамеряваш да използваш парите за обучението на детето си. Обясняваш, че това не е правилно и не е същото. Когато кажеш на някого, че трябва да образова твоето дете в училище, управлявано от правителството, това е законно. Когато кажеш на някого, че трябва да образова твоето дете в частно училище, където родителите плащат директно да наемат учителите, това е незаконно.

Синът ти пита след това правилно ли е да се вземат пари от други хора, за да се дадат на правителството да прави неща, които би искал то да прави. Ти обясняваш, че това е правилно. “Но ако другите хора не смятат, че правителството е длъжно да ги направи?” Обясняваш, че хората нямат право да казват на правителството да не прави тези неща, освен ако не се съберат повече от половината гласоподаватели, които да кажат на правителството да спре. Синът ти вижда логика в това. Той те пита: “Хората са отвеждани в белия автобус към затвора, защото не са достатъчно на брой, за да спечелят изборите?” Знаеш, че това не е вярно, но не можеш да кажеш защо е грешно.

Ето къде си ти до тук. Обществото принуждава арестантите да отидат в затвора. То гледа на тези затворници като опасни. То иска да ги научи да подчинение. Обществото принуждава децата да ходят на училище. То гледа на децата като опасни за самите себе си. То иска да ги научи на подчинение. Ако то успее да научи и двете групи да се подчиняват, то обществото очаква светът да се подобрява. Следователно обществото използва парите от данъците да плаща за работата на затворите и училищата. Това включва и плащането за автобуси. Но има разлика. Затворническите автобуси са бели. Училищните автобуси са жълти.

Трябва да има нещо повече в това.

Затова продължаваш да опитваш. Училищата се управляват от правителството да обучават децата как да живеят. Затворите се управляват от правителството да учат хората как да спрат да крадат. Ето главната разлика. “Те учат ли затворниците как да живеят добре?” пита твоят син. Отговаряш му – не. Затворът ги учи на подчинение. Той пита: “Защо тогава те ще спрат да крадат, когато излязат от затвора, ако не знаят как да живеят добре?” Защото, обясняваш ти, те ще се страхуват да правят повече лоши неща. Синът ти пита, дали хората в затвора учат как да правят лоши неща. Ти признаваш, че учат. “Ние пращаме хора в затвора или на училище, за да ги научим как да живеят добре?” пита той. Само че разликата е, че правителството плаща за място, където лошите хора учат други лоши хора как да крадат, без да бъдат хванати, а в училище правителството плаща на добрите хора да обучават децата как да бъдат добри граждани и да гласуват. Така лошите хора учат как да крадат от добрите хора, без да гласуват и добрите хора учат как да крадат от всеки, чрез гласуване. Така ли работи системата?

Точно така – и двете системи използват автобуси да заведат учениците на училище. Но цветовете са различни.

В затвора затворниците продават незаконни наркотици. Учениците правят същото в училищата. В затвора храната е ужасна. Тя не е много добра и в училище – възможно е да бъде приготвена от същата компания. В затвора има постоянен контрол. Учителите правят същото в училищата. В затвора не ти е позволено да напускаш без разрешение. Същото се отнася за училището. В затвора побойниците водят парада. В училище също го правят. Но има разлика. Затворническите автобуси са бели. Училищните автобуси са жълти.

Това е твърде крайно виждане за нещата. Системите са различни. Престъпниците се осъждат в съдебната зала преди да бъдат изпратени в затвора. За разлика от тях, учениците са невинни. Някои затворници могат да бъдат пуснати на свобода чрез намаляване на присъдата. Средният престой за убийство в затвора е 10 години. Учениците са в училищната система за 12 години. При тях няма намаляване на присъдата.

Бъди благодарен, че не си в нито един от тези автобуси. От какъвто и да е цвят.

Превод: Доротея Шишкова