Статии ISSN 1313 - 0544

Исторически свидетелства за безсмислието на икономическата политика

Автор: Красен Станчев / 21.05.2007
Оцени тази статия:

 

„Колкото повече са забраните, толкова по-бедни са хората.

Колкото повече закони влизат в сила, толкоз повече се множат крадците и бандитите... 

Ако действам с бездействие, хората от само себе си ще благоденства, казал владетелят"

Лао Дзъ, VII в. пр. е.

След встъпването на България в ЕС се възродиха стари и вредни идеи за правителствен активизъм в икономиката.  Подкрепа на износа, приоритетни отрасли, стратегии, нови източници на растеж и увеличаване на т.нар. социални данъци - тези и други глупости се пропагандират с нова сила, понякога с позоваване на европейски примери.  Ако погледнем обаче историята на значими положителни промени в благосъстоянието, ще видим, че няма нито едно потвърждение, че подобни политически идеи са носили полза за друг, освен онези, които ги прокарват.

Всяко от следващите по-долу твърдения може да бъде проверено и фалшифицирано.

Нова Европа, България и някои балкански страни

Според статистиката на UNCTAD за световната търговия, страните от нова Европа (без Малта и Кипър), за периода 1990-2005 г. са увеличили своя дял във световния износ 6,7 пъти; стара Европа - 2,2 пъти, всички други страни - 2,6 пъти; България, Румъния и Хърватска - 1,9 пъти.  За последната обяснението е във войната.  За България  - защитата на местното стопанско влияние (довело до финансова криза през 1996).  За Румъния - квази-фискалните субсидии със същата цел.

Ако по стандартната класификация на стопанските отрасли износът се раздели на такъв с условно ниска добавена стойност и на износ с условно висока стойност, разликите са още по-показателни.  Същата база данни, анализирана от полски колеги, свидетелства, че нова Европа е намалявала износа си в първата група с почти 9% на година, а е увеличавала втората с над 10%.  България и Румъния са увеличавали износа си в първата група стоки средно с 4,7% на година и това е два пъти по-бързо от увеличението на износа във втората група.

Износът е важен, защото показва, че някой е готов да плати за създаденото от фирмите (не от правителствата) на дадена страна.  Кое е характерно за стопанската политика нова Европа?

Нищо особено.  Преструктурирането и ръстът на производителността са водени от отварянето на икономиката, навлизането на чужди и бързото създаване на местни фирми.  Няма приоритетни отрасли.  Малкото свещени икономически крави  икономики изчезват към края на 1990-те.  Няма експортни програми и субсидии.  Няма доказателства, че умни правителства са ловили глупави инвеститори с насърчителни въдици.  Инвеститорите се съревновават най-често при еднакви за всички правила на играта.

В България и Румъния - валидно е повече за България след 2001 г. - положението дълго време е точно обратното.  Правителствата се стремят да избират победителите, търсят ги сред своите приятели - със съмнителна стопанска репутация или очевидно не са най-производителните.

Особените политики и приоритети в стопанската област не работят.  Кое помага на хората и фирмите да печелят и живеят по-добре?

Класиката в успеха: стара Европа, азиатските тигри и България  

Коректно е да се сравнят периоди, когато тези страни (региони) са били бедни, а след това са забогатели.  За да са подходящи аналогиите, от т.нар. тигри трябва да се изключат Китай и Индия (макар за тях да са валидни много от наблюденията).

Когато забогатява или се възстановява след война, стара Европа води консервативна парична политика.  Тази традиция се нарушава обикновено преди войни, но след 1945 промени няма.  Същото важи и за азиатските тигри. Отстъпленията са обикновено поради „индустриална политика", тя води до кризи.  Ако някой не знае, въпреки кризите, от 1960-те години досега Корея е увеличила БВП на човек около 200 пъти.  В България паричната политика бе по принцип премахната през 1997, поради развихрилите се преди това приоритети и индустриална политика на Гечев, Вучев и Виденов.  Резултатът не е лош - най-дългият период на стопански растеж в цялата история на България след 1878 г.

Когато Европа забогатява - няма нито държави на благоденствието.  Когато Бисмарк въвежда пенсионната система, която сега действа в България, в Германия 127 работещи издържат един пенсионер, продължителността на живота е 47-48 г., а пенсии се отпускат след 60-годишна възраст.  Сега в стара Европа размерът на държавите е средно 46-47% от БВП (измерено през дела на правителствените разходи).  При източните тигри почти няма бисмаркианска политика, а размерът на правителствата (дори след увеличаването му през последните години) е 19-20% от БВП.  В България правителството тежи два пъти повече на икономиката отколкото в азиатските страни, значително повече от нова Европа и на това отгоре гъмжи от застъпници на Бисмарк, включително „от името на бизнеса".

Голямото правителство означава и високи данъци.  Намаляването на данъците идеологическа приумица, а разумно начинание в полза на гражданството откак свят светува.  Дори след драстичното вдигане да данъците във Великобритания, Германия и Австрия по Наполеновите войни (които от страна на Франция са финансирани чрез намаляване на данъците), в началото на ХХ век преките данъците в стара Европа са около пет пъти по-ниски от днес.  От 1960 г. досега бързорастящите икономики на Азия поддържат многократно по-ниски данъци и почти винаги - финансова дисциплина.  В България има финансова дисциплина, но не и мислене, което е готово да я следва.  Другите Балкани последователно намаляват данъците, за да стигнат до равнището на два пъти по-високи данъци от данъците в Европа, когато тя е забогатявала.  От всички страни в нова Европа и балканите само в България официалните лица - например председателя на народното събрание - искат да хармонизират данъците до равнищата на стара Европа.

Нещо като извод

България - нейните управляващи, сателитни мозъчни тръстове, държавни съвети и бизнес асоциации - се опитва да поддържа високи данъци, да ги увеличава още повече, уж че това е европейска практика.  Това практика от времето на относителното обедняване на стара Европа, не от ерата на нейното стопанско възраждане.  Нова Европа и Балканите имат точно обратното поведение.

За разлика от азиатските тигри и от самата стара Европа от онази епоха, официална България се опитва да поддържа и социална държава на благоденствието.  За разлика от нова Европа, България се опитва да води екзотични стопански политики, доказали несъстоятелността, неуспеха си навсякъде другаде.

При всичките тези опити се твърди, че намеренията били граждани и фирмите да печелят и живеят по-добре.  Не знам дали някой да вярва, че тези твърдения са искрени.  За мен е очевидно, че по предлаганите начини те не могат да бъдат осъществени.