Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ирландското икономическо чудо*

16.12.2006
Оцени тази статия:

В края на 80-те години на 20-ти век Ирландия е една от най-бедните странив Европейския съюз, заедно с Гърция. Само 15 години по-късно Ирландия евтората най-богата страна в ЕС, по-напред е само миниатюрният Люксембург.Според Евростат брутният вътрешен продукт на човек от населението в Ирландияпрез 2004 година е 131% от средното ниво в Европейския съюз. Това изключителнобързо икономическо развитие и нарастване на благосъстоянието в Ирландияе причината, поради която много страни членки на ЕС се опитват да прилагатирландския опит – това не се отнася само за новите членки, но и за “стари”членки като Гърция.

България е по-бедна от всички страни в ЕС и темповете на икономически растежса незадоволителни – средно около 4.5% годишно, докато средният темп нарастеж в Ирландия е около 8%, а в някои години достига 11%. Следователносериозното изучаване на опита на Ирландия е задължително, за да можем дадостигнем в кратки срокове жизненото равнище в Европейския съюз. Ето някоиот основните фундаменти на ирландското икономическо чудо:

Намаление на заетите в бюджетната сфера и държавните разходи
В средата на 80-те години държавните разходи в Ирландия са над 50% от брутниявътрешен продукт БВП. В кратки срокове Ирландия успява да намали заетитев бюджетната сфера със 7-8%. В резултат на това и на други подобни реформив рамките на няколко години е постигнато намаление на държавни разходи дооколо 33% от БВП, а сега са дори под 30% от БВП. (за сравнение - в Българияза последните 6-7 години разходите на бюджета като дял от БВП стоят стабилнонад 40%). По-ниските държавни разходи означават по-малко преразпределениепрез бюджета и по-малко отнемане на доход от гражданите и фирмите. По-малкотоотнемане на доход увеличава стимулите за труд, предприемчивост, спестяване,инвестиции.

Нисък данък върху печалбата
Корпоративният данък в Ирландия е 50% почти до края на 80-те години. Следтова се въвежда преференциална ставка от 10%, с която се облагат значителначаст от производствата. В същото време ежегодно се намалява общата ставка.В крайна сметка преференциалната ставка и общата ставка по данъка върхупечалбата са обединени в обща ставка от 12.5%. Така дълги години Ирландияима най-ниския корпоративен данък в целия Европейски съюз, което й позволявада привлече значителни чуждестранни инвестиции и да насърчи местните инвестициив икономиката. Освен значителни капитали, чуждите инвеститори носят и организационнии мениджърски умения, ноу-хау, търговски и производствен опит, които спомагатза ускоряване на икономическото развитие на страната.

Ниска осигурителна тежест
Ирландия има не само ниско облагане на печалбите на фирмите, но и нискаосигурителна тежест върху труда. Приходите от осигуровки като дял от общитеприходи в държавния бюджет са два пъти по-ниски от средното ниво в ЕС. Нискитеосигуровки не само осигуряват по-висок нетен доход на работещите, но и стимулираработодателите да наемат нови работници и служители. Освен това по-нискитеосигуровки означават по-малко изкривяване на трудовия пазар, по-малък “данъченклин” между разходите за труд на работодателя и нетната заплата на работещия,по-ниски стимули за укриване на доходи. Докато Ирландия е сред странитес най-ниски осигуровки, България все още е на трето място в Европа по най-високиосигуровки.

Либерализация на пазарите и международната търговия
С влизането в ЕС Ирландия премахва всички пречки пред международната търговияс другите страни от съюза – мита и нетарифни пречки. По този начин икономикатаима възможност да са интегрира и да заеме своето място в международноторазделение на труда и то в тези области, в които пазарът показва, че странатаима относителни предимства. Освен търговията се либерализира и вносът иизносът на капитали и се позволява навлизането на чуждестранни компаниина пазара. Допуска се конкуренция и се либерализират монополните пазари– въздушен транспорт, природна газ, телекомуникации, електроенергетика,което води до значителен спад на цените на съответните стоки и услуги. Премахвасе контролът върху цените и намаляват се пречките пред навлизане на новикомпании на пазара, както и пречките пред излизане на компании от пазара.

Минимална административна намеса
Много важно за подобряване на бизнес средата в Ирландия е политиката наминимална административна намеса в икономиката. Залага се на институциитена пазара, а не на административен контрол и регулиране. По този начин намалявавластта на бюрокрацията и се увеличава свободата на фирмите, което правизапочването на бизнес в Ирландия привлекателно за много чужди компании иместни предприемачи. Страната е пример за най-добра европейска практикав отношенията на администрация с бизнеса и гражданите. В Ирландия, например,е много по-лесно, бързо и евтино да се открие нов бизнес в сравнение с многоот европейските страни. В същото време е лесно и ефективно излизането отпазара – ако една компания фалира в Ирландия съдебната процедура ще завършив рамките на няколко месеца, разходите по нея са минимални, докато процентътна изплатените задължения е от най-високите в света. Съдебната система същое ефективна – прилагането на договорите, например, отнема значително по-малковреме и изисква много по-малко процедури при евентуално неизпълнение.

Гъвкав трудов пазар
Според Световната банка Ирландия има един от най-гъвкавите пазари на трудв ЕС. В същото време е лесно за чужденци да започнат работа в Ирландия зарадилибералната имиграционна политика. В резултат на това и на общата икономическаекспанзия безработицата през 90-те години намалява от около 18% на около4%. Същевременно значително се увеличава заетостта в икономиката. Докатов продължение на десетилетия много ирландци емигрират и населението на странатаспада до 3 милиона, в резултат на бързия икономически растеж тази тенденциясе обръща – емиграцията намалява, емигрантите започват да се завръщат вИрландия, има приток и на чужденци, което води до увеличение на населениетодо 4 милиона. Това е показателно как бързото икономическо развитие можеда се справи относително лесно дори със спада на населението.

Чужди инвестиции
Един от важните фактори за развитие са чуждите инвестиции. Според изследваниятана тях се дължи почти половината от икономически растеж в Ирландия. Те осигуряватполовината работни места в страната, произвеждат 2/3 от брутния вътрешенпродукт и на тях се дължи почти 90% от износа на страната.

Европейски фондове
Ирландия и Гърция тръгват от една позиция през 80-те години. Гърция получаваповече средства от фондовете на Европейския съюз от Ирландия, но въпрекитова 15-20 години по-късно Гърция е на същото относително равнище в ЕС,докато Ирландия е значително по-напред. Следователно не е толкова важноколко пари получава една страна от европейските фондове, по-важно е каквае нейната вътрешна икономическа политика. Освен това е важно как и за каквосе използват средствата от фондовете. Ирландия използва фондовете на ЕСглавно за подобряване на инфраструктурата, образованието и човешките ресурсикато при това корупцията и разхищаването на средства са минимални. На европейскитефондове се дължи по-малката част от икономическия растеж в Ирландия - под1/5 от него.

Вместо заключение – изводи за България
Както споменахме България е по-бедна от всички страни членки на ЕС, по-беднае и от кандидатките Румъния и Хърватия. Преодоляването на това изоставанев кратки срокове изисква възприемането на политика на бързи реформи по примерана Ирландия. Необходимо е намаление на бюджетните служители и оптимизиранена бюджетните разходи от над 40% до около 30% от БВП. Това трябва да сесъпровожда от значително намаление на облагането на печалбите и труда сданък върху печалбата и осигуровки – според изчисления на Института за пазарнаикономика е възможно намаление на тези данъци до 10%.

Задължително е либерализирането на монополните отрасли, премахване на неефективнитерегулации и излишна бюрократична намеса, като в същото време е необходимоускоряване на съдебните процедури, намаляване на разходите по влизане иизлизане от пазара и провеждане на реформи, водещи към по-гъвкав на пазарана труда. Би трябвало също така да се спомене, че ако не се промени начинътна използване на средствата от българските държавни структури, голяма частот парите от фондовете на ЕС просто ще изчезнат или ще се изразходват занеефективни дейности. Но дори и всичко да върви идеално, средствата от ЕСняма да окажат голямо влияние върху икономиката. Единствено бързи пропазарниреформи могат да променят осезаемо икономиката на България.

---------------------

* Статията е публикувана във вестник “Дума” на 4 януари 2005 година. 

 

 
 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).