Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ИПИ ОТГОВАРЯ

05.12.2008
Оцени тази статия:

Благодарим на всички читатели, изпратили въпросите си към екипа на Института!

Избран въпрос за тази седмица:

Уважаеми госпожи и господа от Института за пазарна икономика,

Получавам вашия бюлетин от повече от две години и винаги го чета с удоволствие. Радвам се, че вече създадохте възможност читателите да изпращат въпроси, за които те биха искали да получат компететно мнение от ваша страна. Затова бих искал да ви запитам две неща:

1) Как разглеждате инициативата на Европейския съюз за т.нар. "flexicurity" или комбинацията между гъвкавост и сигурност на пазара на труда? Какви според вас са нейните цели, необходима ли е тя и има ли алтернатива?

2) Как разглеждате провежданата политика по доходите от труд в реалния сектор на икономиката - след въвеждането на т.нар. "плосък" данък? Какво остава още да се направи, за да се стимулира допълнително нарастването на работните заплати и другите доходи от труд? Вие от дълго време говорите за допълнително намаляване на данъците, но възможно ли е по-ниско равнище от това?

Благодаря ви предварително за отговора!

Поздрави

Отговорът на ИПИ:

1) Терминът „flexicurity" идва от думите flexibility (гъвкавост) и security (сигурност). Терминът се използва като нарицателно за провеждането на активна политика на пазара на труда. Идеята е трудовият пазар да бъде максимално гъвкав (наемането и освобождаването на работници да бъде максимално улеснено) и в същото време да се осигури сигурност на работниците (високи облаги за безработните).

Подобна политика по своята същност е крайно противоречива. От една страна се признават ползите от по-голямата свобода и гъвкавост на трудовия пазар, но от друга продължава да се провежда някаква социална политика към работещите. Дори Европейската комисия признава ползите за икономическото развитие от свободните отношения на пазара на труда, като изрично посочва, че в модерния свят няма удачен механизъм, с който да се предпази конкретното работно място на всеки един човек. Именно поради тази причина вниманието се е насочило към осигуряване на доход. Позицията е горе долу следната:

„Ние (управляващите, бюрократите) не можем да гарантираме работа на всеки един гражданин във всеки един момент. Поради тази причина ще направим така, че в случаите, когато даден човек си загуби работното място (поради промяна на условията на пазара, преструктуриране и т.н.), през времето, когато той е безработен, ще продължи да получава доход (в случая от държавата)"

Противоречивото в случая е, че колкото по-успешна е тази политика на осигуряване на сигурност, толкова по-малко ще са стимулите за работа. Ако тази политика достигне едно ниво на съвършеност, при което загубата на работа не е свързано със загуба на доход и конкретният работник не изпита абсолютно никакви затруднения, то на практика загубата на работа ще се превърне в едно много приятно занимание. Объркването на стимулите в икономика може да има само негативни последици. Свободните отношения на пазара на труда са икономически и морално необходими, при това без допълнителни мерки, чрез които да се борят „негативните" ефекти от тези отношения.

2) Допълнителното намаляване на данъците е възможно. Виждаме, че през последните години правителството преразпределя 40% от БВП на страната, като този процент не намалява, въпреки по-ниските преки данъци. Огромен проблем е високата осигурителна тежест, която продължава да е на нива над 30 процента. Нашето предложение е осигуровките да бъдат намалени до 10%, като цялата вноска да отива в лична пенсионна сметка. Тук можем да прибавим и премахването на данък дивидент и понижаването на данъка за едноличните търговци от 15% на 10%.

По-високите доходи са постижими, но са необходими реформи. Нефункциониращата съдебна система и корупцията не са традиционни икономически категории, но вредят ужасно много на българската икономика. Към това можем да прибавим и административната тежест, която продължава да бъде голяма пречка през бизнеса. Налагането на безсмислени ограничения, регулации, квази-данъци и въобще всякакъв административен произвол пречи на бизнеса. А именно проблемите на бизнеса се трансформират в проблеми на отделния човек. Бизнесът генерира печални и бизнеса плаща заплати, така че, ако му пречим, автоматично ограничаваме и доходите на хората.

Избран въпрос за тази седмица:

Какъв съвет ще ни дадете относно доброволните пенсионни фондове, които сега нямат доходност и спестяванията ни са намалели почти наполовина? Да изтеглим ли вложенията си, защото сме изцяло на загуба?

Моля, посъветвайте ни!

Симеонова

Отговорът на ИПИ:

Този въпрос е изключително интересен и важен за всеки един индивидуален инвеститор в доброволен пенсионен фонд! С цел да не затрудняваме читателя с ненужни теоретични многословия нашият отговор е следният:

По принцип икономическата логика при инвестиране в подобен род финансови продукти казва, че инвеститорът трябва да гледа експозицията си изключително в дългосрочен период, поради характера на инвестицията. Тоест в този случай хоризонтът, който трябва да следите, е поне 10 годишен. Ако приемем, че финансовите сътресения би трябвало да отминат през следващите две-три години, то в дългосрочен план би трябвало средната доходност да е положителна.

Естествено, ако към определен момент (и то ако е очаквано да е продължителен) разходите Ви за изтегляне на направената инвестиция от дадения фонд са по-малки от очакваната доходност от алтернативния инвестиционен продукт, то тогава може да има логика в предсрочното изтегляне на средствата. Точно в този момент на пазара едва ли има подобен продукт, който да се разглежда като алтернатива на доброволния пенсионен фонд.

Не на последно място трябва да се отбележи за важността за взимане на подобен род инвестиционно решение и на възрастта на индивидуалния инвеститор. Дали има хоризонт от пет, петнадесет, двадесет и пет години например.

В общия случай не Ви съветваме да си изтегляте средствата от доброволния пенсионен фонд.

Благодарим Ви за интересния въпрос и се надяваме, че сме Ви били полезни.