Статии ISSN 1313 - 0544

ИПИ – нещо като биография

Автор: Институт за пазарна икономика / 02.07.2008
Оцени тази статия:

През март се навършиха 15 години от регистрацията на Института за пазарна икономика, когато подобни организации все още са рядкост в Централна и Източна Европа. Начинът на работа в Института от неговото създаване досега е почти непроменен. Буквално той е замислен като „think tank", което може да бъде преведено като „резервоар на мисли", „мислителен таран" и „мозъчен тръст". Трите превода са еднакво верни и изразяват идеята, че такива организации са основани върху ясно определени ценности.

Първият такъв „резервоар", Institute for Economic Affairs, е създаден в Обединеното кралство през 1955 г., като основната му цел е изобличаването на социалистическата стопанска политика. Примерът му се разпространява най-вече в Северна Америка. Някои от създадените след това мозъчни тръстове, като Фондация „Херитидж" и Института „Фрейзър", в момента са партньори на ИПИ по различни международни инициативи.

След падането на Берлинската стена движението обхваща и Източна Европа, където се създават ориентирани към пазар и свобода мозъчни тръстове. Новосъздадените институти постигат забележителни успехи в пропагандирането и прилагането на тези идеи, което стимулира колегите им в „държавите на благоденствието" от Западна Европа. Предприемат се множество проекти на наднационално ниво, което обвързва тези институти при съвместната им работа, като дава възможност за дискусия на идеи, предаване на опит при организирането на кампании и събирането на средства и цялостно подпомагане на дейностите на по-младите организации.

Съществува една особеност на тези институти, която ги отличава от т.нар. „фабрики за мислене" или „институти за обществени политики". Тези „фабрики" се характеризират с допускането, че човек може да измисли нещо ново, само защото му се иска да го направи. Мисленето се подразбира като нещо предварително зададено, като резултат от някакъв вид фирмена организация. Следствие от това е обстоятелството, че подобни структури се считат за способни да измислят всяка политика, за която може да се плати. Икономистите в такива институти са нещо като сътрудници на правителствата и усилията им за насилствено преразпределение, а понякога - дори са техни идеолози.

В своята история ИПИ се изправя пред различни проблеми. Става въпрос за опити за купуване и лично използване на Института, за налагане на цензура върху мненията, изказвани от икономистите в него, по въпроси относно прозрачността и отговорността при управлението на публични институции, които на друго равнище представляват съществен проблем за икономиката на България. Имало е сериозни различия в мненията, опити за кражба на ресурси, липса на пари до границата на фалита, борба с икономическата неграмотност, липса на хора и други подобни.

Начините за решаването на проблемите произтичат от общите принципи на работа на ориентираните към пазар и индивидуална свобода мозъчни тръстове. Важно „оръжие" винаги се е оказвала публичността на основните ценности, ресурси и намерения. ИПИ е една от първите неправителствени организации, която редовно е одитирана и чиито отчети са напълно публични. Намеренията на ИПИ също винаги са били публични. Освен това Институтът никога не е работил само в интерес на хората, които евентуално ще приложат предлаганите от него идеи, а и за по-широката публика. По тази причина значителна част от времето на работещите в ИПИ се отделя за статии в пресата и участие в радио и телевизионни предавания.

Основно правило при работата на мозъчните тръстове е идеите да се споделят от всички в тях, да има взаимно доверие и да се прилага единна парадигма, през която да се наблюдават и анализират процесите в икономиката. По същество това представлява изграждане на школа за мислене, при която винаги се търси практическото им приложение. В този смисъл популярността на Института лесно може да се обясни - характерният стил на посланията, ясно изразената позиция и честите различия с идеите на останалите анализатори и на управляващите пораждат полемика, подтикват хората към размисъл за случващото се в страната.

Академичният стил не е характерен за ИПИ и другите подобни институти, макар че обосноваването на твърденията с чисто научни аргументи е често използвано от тях. В някои отношения ИПИ се справя дори по-добре от университетите, като се засягат области, които не били предмет на изследване от академичната общност. Най-характерният пример за приложен анализ е т.нар. „алтернативен бюджет", който вече се превръща в ежегодна традиция и потвърждава тезата, че е възможно и полезно съществено намаляване на данъците без намаляване на социални ангажименти при наличие на воля от страна на управляващите.

Сега основно предизвикателство е как да се промени Европейският съюз. В това отношение е сигурно едно нещо - работата за ИПИ ще се увеличи, а резултатите ще изискват още повече усилия.