Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ИПИ наложи дебата за данъците в предизборната надпревара

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:

- Г-н Станчев, трима души от вашия екип са в листите на ОДС. Преподавал сте и на други добре познати имена в икономиката. Кои са най-известните ви студенти?

- Милен Велчев, Пламен Петров, Николай Георгиев, който беше зам.-министър на финансите по времето на Муравей Радев. От сегашните кандидати студент ми е бил Георги Кадиев от БСП, а колегите Георги Ангелов, Мартин Димитров и Димитър Чобанов не са ми били студенти, но са в листите на ОДС по някакво стечения на обстоятелствата и са известни достатъчно (не по-малко от Кадиев и Петров) на обществото. Аз не съм причина за успехите или неуспехите на никой от тези хора. А на тези, които съм бил преподавател съм преподавал други неща, а не икономика.

- Какво сте им преподавал?

- Философия в УНСС от 1984 г. до 1989 г., когато ме уволниха, по-скоро ме принудиха да напусна.

- Наистина ли ги помните като студенти?

- Спомням си ги много добре.

- Защо?

- Просто всички се отделиха от останалите като добри студенти. Може би най-малко Милен Велчев. Но може би аз или моят предмет не сме му били интересни.

Най-значителен принос за успеха на стопанските реформи в България след 1997 г. има Николай Георгиев. Николай беше един от най-добрите студенти, не само по моя оценка. Той беше забелязан от Венцислав Димитров и Румен Аврамов и в началото на 1990-те започна работа в тогавашната Агенция за икономическо програмиране и развитие, сега Агенция за икономически анализи и прогнози. В средата на 90-те беше помощник на Алън Гелб, ръководител на групата на Световната банка, която се занимаваше с годишния доклад. Завърши второ образование и защити дисертация в университета в Мериленд при един от най-известните икономисти на 20 век Мансър Олсън. След това беше за малко представител на България в Международния валутен фонд и от 1998 г. стана зам.-министър на финансите. Отговаряше за координацията на цялата финансова политика, тоест за фиска и връзката му политиката на централната банка. В момента май представлява МВФ за Румъния. Разбира се, имаше и политическа отговорност, която се носеше от министър-председателя и министъра на финансите, тя бе решаваща. Благодарение на него днес има преструктуриране на цялата данъчна и фискална политика, разкриване на фискалната информация, координация между министерство на финансите и централната банка, прозрачност на статистиката по дълга и ритмичност на данъчната и фискалната политика. Тоест до 1997 г. в България нямаше ясни правила за правене на бюджета, за емисия на пари и държавни поръчки, нямаше нормална отчетност. България покри стандартите на МВФ за фискална прозрачност през 1998-1999 г. най-вече благодарение на него и на целия тогавашен екип на Министерство на финансите. Част впрочем бе запазена и от следващото правителство, а напусналите колегиално – доколкото мога да съдя – предадоха работата. Приемствеността бе от ключова значение.

- А за Милен Велчев какво си спомняте?

- Беше малко затворен, леко срамежлив, но това всичкото може да е било липса на интерес към моите занятия.

- Спомняте ли си каква оценка имаше той при вас?

- Не. По-яркият спомен е Николай Георгиев. След него – Илиан Михов, който сега е професор в ИНСЕАД – не съм го виждал отдавна, всички, които споменахме и много други таланти, вече на средна възраст.

- А конкретен спомен за Велчев имате ли?

- Не такъв, че да е интересен. Познавам го още и от времето, когато работеше в "Мерил Линч", както и хората, които му бяха старши и частично екипът, който работи по кредитния рейтинг. Той свърши много съществена работа. Т.е. Милен бе добре информиран, когато се кандидатира, въпреки че бе „чужденец”. И благодарение на "Мерил Линч" можа бързо да събере експертизата, която му липсваше.

- А Георги Кадиев подходящ ли е за финансов министър?

- Да, изцяло. Познавам го добре. През 1990-те години той започна няколко информационни бюлетина, които след това станаха електронни издания с информация за българската икономика. Сътрудничихме си. До началото на 1997 г. публикуваше през "Интернет Секюритис" част от нашия бюлетин. Него помня по-добре от много други студенти, защото той проявяваше интерес към това, което аз преподавах.

- Ако трябва да избирате за финансов министър между Велчев и Кадиев, кого ще предпочетете?

- За да трябва да избирам, трябва да съм министър-председател, което е неосъществим сценарий. Защо ограничавате избора само до тях двамата?

- Защото НДСВ и БСП са с най-големи шансове да формират следващо правителство.

- Има много хора, които могат да вършат тази работа. Не са само двамата. Ако си представя, че влизам в ролята на министър-председател, по-скоро бих поканил Николай Георгиев. Но същата работа може да свършат и много други, включително и част от сегашните заместник министри на финансите. Сигурен съм, че Георги Кадиев също може, както и моите колеги, от които поне един вероятно ще влезе в парламента.

- И все пак?

- Зависи от това какво ще правят. Когато се сравнява програмите на НДСВ и БСП очевидно по-добрият избор е консервативният - да се запази това, което е, отколкото да се рискува с БСП. Още повече, че Георги Кадиев често казва, че това е негово лично мнение - тоест рационалните неща в неговите публични изяви. Той непрекъснато прави уговорката, че говори от свое име. Докато програмата на БСП е почти абсурдна.

- А кой я е писал? Той не е ли участвал?

- Правенето на една програма не е дело на т. нар. експерти. Хората, ако избират кой да ги управлява по това, което пишат експертите, нищо няма да разберат. Нито една програма не е писана изцяло от експерти. Хората избират по много причини - симпатии, антипатии, харизма на водача, медиен образ, спомен. От всички партии, които по социологически изследвания имат големи шансове да прескочат 4-процентната бариера, само управлението на БСП винаги е била негативно. Това е периодът от февруари 1990 г. до служебното правителство на Димитър Попов 30 декември 1990 г. След това от пролетта на 1993 до септември 1994 г. БСП поддържаше правителството на проф. Беров. След това от изборите декември 1994 г. до април 1997 г. - това са периоди на забележителен провал, на нещастие за много хора. Всичките тези неща накуп означават, че когато се избира между двамата, статуквото - Милен Велчев - е по-добро.

- А вашите „кадри”, които сега са в листите на ОДС?

- Те всички стават за министри на финансите и няма да бъдат в никакъв случай по-зле от Милен Велчев. Особено Георги Ангелов. Ще свършат много добра работа и като председатели на съответните комисии в парламента. Бил съм председател на комисия, наблюдавам непрекъснато работата на парламента още отпреди 1990, сигурен съм в това, което казвам. Техническата работа по анализ на политика и (проекто) законодателство я вършим всеки ден в института и публикуваме резултатите всяка седмица. Моите колеги се съревновават сега за правото да представят избирателите.

- След тв дебата се появиха коментари, че може би нямат достатъчно политически опит.

- Милен Велчев и Николай Георгиев също нямаха. Даже Иван Костов нямаше политически опит, когато стана министър на финансите - имаше само 6 месеца.

- Програмата на ОДС вашите експерти ли я писаха?

- Няма политическа партия, която да е горе-долу известна с изключение на Коалиция на розата, която да не се е консултирала с нас. То е естествено донякъде. Благодарение на института имаме един общ знаменател във всички предизборни програми – идеите за намаляване на данъци, вниманието към реформите в другите квазидържавни фондове - пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието и последно, но не по значение - намаляването на квазиданъците, тоест на т. нар. административни и регулаторни режими.

От края на 2003 г. една от основните теми в българската стопанска политика беше намаляването на данъците и този дебат се водеше от нас, а и ние изпращахме до всички народни представители всеки месец бюлетин за ниски данъци и обяснявахме как може да се направи в България, кой печели и кой губи. В различни конфигурации мои колеги са участвали в писането на програмите. За съжаление не са им плащали, но това е друга работа.

- Защо не плащат партиите?

- Нямат традиция в използването на експертиза, мислят, че нищо не струва. Но и ние всяка година обявяваме какви са според нас приоритетите на стопанската политика и е известно какво предлагаме, можем и отстояваме.

- А вас поканиха ли в листите?

- Не. Моето отношение към онова, което се случва в страната, нейната избирателна система и политики е известно. Явно се знае, че партиен водач няма да може да ме управлява. Имам несъгласия с избирателната система и възгледите ми са доста встрани от всичко, което се предлага.

- Вие учудихте ли се като разбрахте, че ваши хора са кандидат-депутати на ОДС?

- Те можеха да участват във всички партии, които са в дясно от центъра. Малко се учудих, да. Имаше виц по-комунистическо време: институтът е „ковачница на кадри”, кадрите отлитат, чуковете остават. Извън шегата, всички, които са работили тук, имат успешна кариера навсякъде.

- Подкрепяте ли ги?

- Мъжете са по-суетната част от човечеството, а суетата е част от политиката. Когато се появи изкушение от политиката, то трябва само да се приветства. Това означава желание сам да направиш нещата по-добри.

- Представете ги накратко.

- До голяма степен промяната на речника, на тематиката в общественото обсъждане на стопанска и данъчна политика са резултат от усилията на института. Но Георги Ангелов има особена роля. Той е редактор на бюлетина за ниски данъци и негова беше инициативата да се направят алтернативни държавни бюджети за 2004 и 2005 г. при 10 на сто данък и осигуровки Това преобърна настроенията, иначе с Лъчезар Богданов пропагандирахме идеята от поне 1997 г. Той ръководеше екипа, а изводите и оценките са дело на института.

Димитър Чобанов водеше работата по 15-годишната прогноза за БВП и разходите на армията. Благодарение на тази прогноза министерство на отбраната можеше да се подготви за приемане на страната в НАТО. Освен това Димитър има една много съществена, но не широко известна работа за оценка на конкурентноспособността на българската икономика и нейната зависимост от валутния курс. Изводът е, че конкурентноста не е функция на валутния курс. Това беше негова работа съвместно с Пирита Сорса, след като тя напусна България.

Мартин Димитров е най-добър в търговска политика, в анализа на ползи и разходи, в изследванията на сивата икономика и други области. Последният му принос е към разработването на оценката на ползите от реформата на частното предлагане и смятам. Смятам, че обърнаха дебата и в края на краищата законът бе приет. А пък заедно с тях и с други колеги от института сме работили по оценката на около 200 законодателни актове, а понякога – и сме съставяли проектозакони. Ако влезнат, ще бъдат много добри народни представители. За Милен Велчев и Георги Кадиев смятам същото.

- А Ралица Агайн познавате ли я. На тв дебат Новото време я лансира като свое икономическо лице?

- Тя почти кандидатства за работа в института, но отиде да работи при Иван Станчов. Много способен човек, разбира от капиталови пазари и инвестиционни дружества. Теоретически имаме несъгласия - като грижата от страна на правителството за т. нар. дребни инвеститори. Извън защитата на собствеността, според мен такава грижа е вредна, неосъществима като замисъл и в крайна сметка нечестна спрямо данъкоплатеца (независимо от благите намерения в началото).

 

 

 

--------------------------------------------------

*Интервюто е публикувано със съкращения във вестник 24 часа от 31 май 2004 г.


 

 


 


 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).