19-03-2010

ИПИ и стопанската политика: отговор на публикации и изяви от тази седмица

1. Днес, 19 март, в ранобудното обсъждане на бюджетната политика по държавната телевизия участваха бившият председател на НОИ Йордан Христозков, завеждащият сектор икономическа политика в КНСБ (чието име, за съжаление, не запомних) и колегата от института Петър Ганев.

Нямам никакво намерение да обсъждам мненията на участниците. Искам само да обърна внимание върху абсурдността на отношението към института и колегата Ганев, в частност. Петър Ганев беше обвинен от другите двама участници, че „вашата (т.е. на ИПИ – бел. авт.) политика е довела сегашните проблеми“. Под наша „политика“ те разбираха въвеждането на плосък данък и предложенията ни за реформа в пенсионното осигуряване и по-специално настояването за намаляване на осигуровките.

Ето какво ми се струва важно да се отбележи по повод контекста на това „обсъждане“:

Изисква се особено безочие от страна на моя стар познат г-н Христозков, за да твърди той, че ИПИ е виновен за сегашното състояние на фиска и на НОИ. За времето от създаването на ИПИ до днес самият той е бил: съветник на президента, министър на труда и десет години председател на НОИ. Вторият му мандат на тази длъжност бе осигурен не на последно място от енергичната подкрепа за кандидатурата от страна на покойния Александър Божков и моя милост (въпреки разликите във възгледите ни). Междувременно (през 1997 г.) той участва дейно в изследване на ИПИ за неформалния пазар на труда, от което следваше, че данъците и осигуровките трябва да се намалят, а договорите на пазара на труда – да се либерализират.
Няма смисъл да споменавам, че той е запознат и с други наши изследвания, които налагаха същите изводи – това за пазара на труда от 1999 г. по поръчка на Световната банка, за сивата икономика в България (заедно с Корнелския, Харвардския университети и АИАП на министерството на финансите) от 2000 г. и изследването на мотивите за неформална икономика в България, Румъния и Сърбия от 2003 г. по поръчка на директората за външна политика на Комисията на ЕС.
Проблемите на фиска и държавното пенсионно дело не произтичат от плоския данък, а от: а) обстоятелството, че през 2010 г. правителството харчи с 30% повече за социални дейности (общо над 9 милиарда лева) в сравнение с 2007 г. (малко под 7 милиарда, макар 2007 година да е най-добрата в българската стопанска история от 1878 г. насам); б) факта, че от ноември 2008 г. почти всички приходи в бюджета намаляват, с изключение на приходите от плосък данък; в) щедрите привилегии за ранно пенсиониране, за инвалиди, въвеждането на минималните осигурителни прагове (2003 г.), плащанията за продължителни отпуски по майчинство – 2008 г. и др. подобни разходи, включително допълнителни заплати и бонуси за непроизводителни съсловия. Всъщност, ако не бяха намелени данъците и осигуровките, не би имало източник за финансиране на тези „придобивки“.
Това обаче не са нито придобивки, нито социални права. Тяхното въвеждане бе опит на предишните две правителства да купят гласовете на избирателите през 2005 и 2009 година.

2. Пак днес, в-к „24 часа“ се занимава с ИПИ и неговите бивши и настоящи сътрудници (виж: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=418380).

Статията е малко непълна и неточна. Ето какво бих поправил и добавил.

Институтът измерва разходите на правителството и определя деня на освобождаване от данъци. За целта на страницата на ИПИ в интернет поддържаме специален „правителствен разходометър“, който показва как се движат разходите на правителството по секунди. В деня на освобождаване от данъци (тази година той ще е по-късно, отколкото предишни години) гражданите започват да работят за себе си, а не за държавата, както пише вестникът.
Мои студенти са не само Кадиев и Велчев, но и много други, сред които искам специално да отбележа Илиян Михов и Николай Георгиев. Те правят чест на всеки университет и преподавател. Но аз нямам заслуги за техните способности.
Институтът бе запознат с идеята за плосък данък от един член на нашия Консултативен съвет – покойния, но незабравим сър Алън (Уолтърс – съветник на г-жа Маргарет Татчър), който през 1994 г. ни подари книжката на Рабушка и Хал по въпроса. Преди това за този данък ни разказа през 1993 г. бъдещата съпруга на Робърт Хал – Сюзън Удуърд, тогава главен икономист на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (тя работи при нас през май 1993 г.). Кампанията за въвеждане на плосък данък институтът води от пролетта на 1997 г. За нея до 2002-2003 г. отговаряше Лъчезар Богданов. В крайна сметка тя бе приложена, защото предишните две правителства искаха да съберат повече пари, за да финансират посочените по-горе привилегии.
Икономическите знания по Интернет е много важно нововъведение на ИПИ. То създаде конкуренция на склерозиралите икономически университети. Идеята за това бе на Мартин Заимов – друг виден участник в работата и живота на ИПИ на доброволни начала (на каквито начала в ИПИ работят всички членове на управителния и консултативния съвети).
Марго Мейкол действително е майката на ИПИ, но не защото е приятелка на Ричард Ран, а защото преди това е била координатор на Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън, защото вярва в свободната размяна на мнения и искаше тази размяна да стане традиция и в бившите комунистически страни.