ИПИ и опростяването на административните процедури в България

Българската държава изисква от фирмите, регистрирани или регистриращи се на нейна територия, да изпълняват определени критерии. Процесът на регистриране, лицензиране и отношение с администрацията завършва с прекратяване дейността на фирмата, т.е. той продължава през целия й икономически живот.

•  По същество, изпълнението на изискванията, предвидени в административните процедури представлява разход (1) за всяко предприятие или инвеститор. Колкото повече и по-усложнени са процедурите, толкова повече са и разходите, които всеки желаещ да извършва икономическа дейност трябва да прави (разходи, които не са производствени, т.е. не са свързани пряко с дейността му и намаляват неговата рентабилност и конкурентноспособност).

•  Към това трябва да се прибавят и разходи под формата на пропуснатите ползи за периода, през който предприемачите изчакват (подаване, обработване на документи…) и не могат да извършват дейност.

Разходите или по-точно правилата, които създават разходите по точка 1., се определят със закон или поднормативен документ (наредба, тарифа) и могат да бъдат променяни съответно от Народното събрание или други държавни органи (Министерски съвет, министри, директори). Когато административните правила имат местно значение, те са в компетенцията на общинските съвети, кметовете.

Разходите по точка 2. са свързани с принципите на работа и общо с нивото на ефективност на администрацията, в т.ч. на общинската администрация.

Следващата таблица показва оценката, която дават предприемачи от 5 общини.

Очевидно е, че системата се нуждае от спешно подобрение. Средно, почти 95% от предприемачите (малки и средни предприятия) считат за правилни по-нататъшни опити за подобряване на връзката между администрацията и бизнеса. Една от съставните на крайната (интегрална) оценка е мнението на предприемачите по отношение на времето, което те са принудени да отделят за работа с различни бюрократични структури на централно и местно ниво (агенции, дирекции и др.). Колкото по-голям е разходът на време, толкова по-лоша е и оценката.

Източник: ИПИ

Относно времето, което се губи за работа с администрацията, графиката еднозначно показва невъзможност на съществуващите органи да отговорят на нуждите на бизнеса, и то във всички от разгледаните общини.

Съществува определено сходство (и допълване) между резултатите, до които достига ИПИ и данни (2), наскоро публикувани от Световната банка в доклада “ Doing Business 2005” в частта му за България – http://www.doingbusiness.org/ExploreEconomies/Default.aspx?economyid=30

При започването на бизнес, предприемачите преминават средно през 11 административни процедури, за което са им необходими 32 дни. Този срок подрежда България на 80-то място от общо 155 страни. Времето, “инвестирано” за съобразяване на оперативната дейност с изискванията и получаване на разрешителни, според Световната банка е средно 212 дни (3) (брой процедури – 24).

През последните няколко години българските власти осъществиха някои важни реформи в контекста на присъединяването към ЕС. Въпреки това е ясно, че трябва да се предприеме затягане и подобряване функционалните възможности на публичната администрация, особено що се отнася до отношенията с предприемачите (по-бързо административно обслужване, с по-високо качество).

Проектът, наречен Елиoс цели реорганизация на публичната администрация, която ще ускори реалния процес на европейска интеграция (формалният е ясен – 2007 или 2008). Проектът се финансира от една страна от италианското правителство през Министерството на продуктивните дейности, със закон No 84/2001 и от друга , от италианската провинция Енна, която е и организатор.

По отношение на споменатите горе процедури, проектът Елиoс има допълваща и обединяваща роля спрямо няколкото цели и инициативи в областта на публичната администрация , малките и средни предприятия, предприети от ЕС в подкрепа на присъединяването на България към ЕС. Крайната цел на Елиос е създаването на по-добра административна среда за местните и чуждестранни предприемачи чрез премахването на тези спънки, които най-много затрудняват вътрешните и външни инвестиции. Проектът ще продължи 18 месеца, като през този период ще се осъществят следните действия:

1. Установяване на мрежа от партньори и проучване на възможностите за реформи в българските условия

2. Идентификация и определяне на силните и слабите страни на съществуващата система (най-проблематичните регулации, практики)

3. Предоставяне на ноу-хау под формата на водещите практики

4. Създаване на Центрове за предоставяне на услуги на малките и средни предприятия

5. Преглед и оценка на резултатите, както на заключителния, така и на предходните етапи

6. Предоставяне на информация за най-успешните и работещи практики на всички други общини в България

Ключова роля има създаването на Центрове предлагащи административни услуги на бизнеса (обединени усилия на местната администрация и търговските камари по места). Проектът е експериментален и се провежда в четири общини- Велико Търново, Добрич, Ямбол и Враца.

Освен директните бенефициенти (четирите общини), публичните администрации във всички други градове ще могат да използват резултатите, до които екипът е достигнал, както и да въведат най-успешните практики. Представители на общини от цялата страна ще бъдат поканени на семинарите за предоставяне на ноу-хау, както и на заключителното събитие, на което всяка търговска камара ще представи своя Център за предоставяне на услуги. Към тези, които ще спечелят от реализирането на проекта трябва да се прибавят разбира се и всички фирми (по-висока ефективност на административните центрове, нови иновационни услуги). Това става по две линии: пряко – самите предприемачи спестяват време и средства в отношенията си с администрацията и непряко – това се случва и на техните контрагенти (сделките ще се осъществяват по-бързо).

За организацията и провеждането на проекта за административно опростяване е отговорен екип от експерти в състав:

• Мениджър на проекта – д-р Микеле Сабатино, управител на Юроконсулт Италия (институция, която съдейства при осъществяването на проекта)

• Старши консултант д-р Красен Станчев – Изпълнителен директор на ИПИ

• Старши консултант инж. Игнацио Албергина – експерт в провеждането и управлението на проекти, свързани с изграждането на Гише на предприемача

• Д-р Винченцо ДиНатале – експерт в областта на реформи, извършени в италианската публична администрация

Първите две важни стъпки от проекта са вече направени: акумулиране на данни и анализ. Предстоят дискусии, които ще покажат най-добрите възможни практики за българските условия. Широко ще се използват:

•  SWOT анализ

•  Анализ на наличните фактори (структурни и човешки, професионални, технически и технологични ресурси)

•  Анализ на процедурите (описание на вътрешните и външните административни процедури и регулациите)

Следва практическо въвеждане.

–––––––––––

(1) Разход под формата на различни такси, разходи по съобразяването (напр. покупка на нова пречиствателна инсталация), както и съвкупното време, което се “инвестира”, измерено с алтернативната му стойност в пари (напр. петнайсет работни човекодни на двама монтьори с месечна заплата 500 лв., общо = 750 лв.)

(2) Методологията, използвана от Световната банка е различна. Става въпрос за данните, които отразяват същите явления, макар и гледани от друг ъгъл

(3) Тук данните са по-скоро непредставителни, защото се отнасят само за строителния бранш.