Инвестициите „на зелено“ и структурни реформи в Европа: Какви фактори стимулират чуждестранните инвестиции?*

В началото на месеца беше публикуван докладът Greenfield Foreign Direct Investment and Structural Reforms in Europe: What Factors Determine Investments? (линк) на Европейската комисия, който разглежда какви са факторите, стимулиращи чуждестранните инвестиции в Европейския съюз.

 

Чуждестранните инвестиции са важно задвижващо колело в икономиката на Европа, особено когато става дума за инвестиции на зелено. Тези ресурси едновременно увеличават производствения капацитет и повишават съвкупното търсене. Изследването на авторите Ерик Кантън и Ируне Солера разграничава три вида чуждестранни инвестиции: инвестиция на зелено, инвестиция във вече съществуващи компании и сливане и придобиване. Тяхното проучване се фокусира изцяло в първите два вида, защото те водят непостредствено до ръст в капиталовата база.

Целта на изследването е да се определи до каква степен влияят върху чуждестранните инвестиции бизнес климатът, пазарните регулации на продуктите и други регулации. За тази цел авторите разглеждат чуждестранните инвестиции в 28-те членки на ЕС за периода 2003-2014 г.. Заключенията са формулирани след първоначален анализ на данни за чуждестранните инвестиции на “Financial Times” за дадения период и иконометричен анализ (кумулативен и по сектори). Като допълнителна цел изследването е изготвено, за да подкрепи Плана за инвестиции на Европейската комисия: позицията за въвеждане на мерки за редуциране на прекомерната бюрокрация и подобряване на регулаторната рамка.

На хартия Европа би трябвало да е привлекателно място за чуждестранни инвестиции: високо образована работна сила, интегриран единен пазар, високи нива на производителност и други. Въпреки това, дори след периода на възстановяване от кризата, нито една държава от ЕС не е достигнала пика на чуждестранни инвестиции от 2007 г.

Като цяло за периода 2004-2007 г. се вижда прираст едновременно при вътрешните и външните чуждестранните инвестиции в ЕС. През 2014 г. инвестициите “на зелено“  са 105 милиарда щатски долара като през 2008 г. по време на пика са били 305 милиарда. Това не би било шокиращо като се има предвид, че периодът 2009-2012 г. е труден за целия свят, но данните показват, че и за 2013-2014 г. тенденцията чуждестранните инвестиции да намаляват продължава. На световно ниво инвестициите на зелено през 2014 г. към ЕС са 15% в сравнение с 10% за Китай и 7,7% за САЩ. Но докато в САЩ и Китай този процент е стабилен, за Европа той намалява от началото на кризата.

Най-големите външни чуждестранни инвеститори в ЕС през 2014 г. са САЩ, Китай, Япония, Швейцария, Индия и Русия като се има предвид, че САЩ държат около 50%-тов дял, докато Китай (втори по големина) са едва около 11%.

Важно е да се отбележи, че ако кризата бе причината за изтеглянето на инвестиции от Европа, би следвало индикаторът инвестиции спрямо БВП да спадне най-много в страни под финансов стрес като Испания, Ирландия, Гърция и Португалия. Това обаче не  е така, тъй като дори в Англия и Франция, този дял спада значително. Това предполага, според авторите, че трябва да се разгледат фактори извън кризата, които влияят на склонността да се инвестира в ЕС.

За конструиране на иконометричния модел авторите предлагат три вида променливи: 1)  за отдалеченост, 2) регулаторна среда и 3) други. Под „отдалеченост” се имат предвид не само физическата отдалеченост, но и културните разлики между различните държави (основно езикови и религиозни). Променливите в „регулаторна среда” представляват различни индикатори за регулации и бизнес климат. Всички променливи приемат стойност от 1 до 6. В графата на „други променливи” са размерът на пазара, производителността, безработицата, човешкият капитал и дали страната е в Еврозоната.

Резултатите от анализа показват, че външните инвестиции на зелено зависят силно от регулаторната среда, размера на пазара на страната получател и отдалечеността. При намаляване на степента на регулациите с 1 т. (по скалата от 1 до 6), например, очакваният ръст на инвестициите може да надхвърли 20%.

Разширявайки проучването по сектори, авторите откриват допълнителна зависимост между вида регулация и инвестициите в даден бранш. В секторите търговия на дребно и транспорт почти всяко затягане на пазарните регулации води до спад в чуждестранните инвестиции. За инвестициите в телекомуникационния сектор проучването показва, че инвестициите намаляват, ако държавата си партнира активно с бизнесите в бранша. При инвестиране в професии с висок праг на квалификация: правни, счетоводни, инженерни и архитектурни, проучването показва, че за инвеститорите по-проблемни са регулациите върху самото изпълнение на длъжността (такси за рекламиране, ограничения за формата на осъществяване на професията и др.), отколкото ограниченията за навлизане в професията (изпити, сертификати и.т.н.).

Като цяло изследването показва, че глобалната финансова криза не е единствената причина, довела до спада в чуждестранните инвестиции към ЕС. Бизнес климатът и интензитетът на регулация имат определящо влияние.  Регулациите влияят най-много за решението да се инвестира, данъците влияят пряко върху обема на инвестициите, а цената на изпълнение на договорите има значение и за двете решения. Заключението на проучването е, че за да се избегне загуба на потенциал за привличане на инвеститори, трябва да се намали/оптимизира прекомерната бюрокрация.

 

*Резюмето е изготвено от Божидар Радев, стажант в ИПИ.


Свързани публикации.