Инвестиции с преференции
Както писахме миналата седмица, приетите изменения в Закона за насърчаване на инвестициите повдигат множество въпроси и съдържат много неясноти. Въпреки че в мотивите към законопроекта вносителите заявяват, че целят „трайно преодоляване на спада в инвестиционната активност“, част от приетите мерки са откровено антипазарни и неминуемо ще доведат от една страна до изкривявания в сферите, към които са насочени, а от друга ще задушат по-малките начинания и определени типове инвестиции.
Една от поправките, които получиха най-широк отзвук е мярката, насочена към стимулирането на инвестиците в областта на създаването на интелектуална собственост. Според поправките в закона със преференции ще се ползват инвестициите над 400 хиляди лева. Отделно поправката не посочва конкретния начин, по който ще бъдат стимулирани този тип инвеститори; това решение е оставено в ръцете на Министерство на културата и Мнистерство на финансите за всеки отделен случай. По начина, по който е формулирана мярката, очевидно тя защитава определни лобистки интереси – заложеният праг ще бъде прехврълен единствено от малък брой инвеститори[1], а именно американските студиа, които снимат филми в България през последните години, а точните стимули за тях ще бъдат уточнени впоследствие в разговор с министерствата. За сметка на това голяма част от местните продуцентски къщи (същото важи и за европейските, които работят в България), чиито продукции рядко надхвърлят заложения в закона праг за субсидиране, ще останат без тази държавна подкрепа. В резултат на тази промяна субсидията ще спомогне за укрепването на водещата позиция на най-големите фирми в сферата на филмопроизводството, при това с парите на българския данъкоплатец.
Друго противоречиво изменение е въвеждането на облекчена и ускорена процедура за получаване на разрешение за постоянно пребиваване за лицата, дарили над 200 хиляди лева на Националния инвестиционен фонд, и на българско гражданство за тези, инвестирали над 1 милион лева в българско търговско дружество. Двете мерки са крайно разнопосочни. Що се отнася до постоянното пребиваване, 200 хиляди лева е ненужно високо изискване, предвид че тук не става дума за инвестиция, а за дарение в полза на държавен фонд. Тази мярка по-скоро би възспряла инвеститор, понеже представлява допълнителен разход, срещу който потенциалният инвеститор си „купува“ единствено възможността да оперира свободно в страната; в този смисъл, самото доказване на инвестиция над определен праг би трябвало да бъде единственото условие за получаване на такова разрешение. По различен начин обаче стои въпросът с получаването на гражданство. То е обвързано със специфичен тип политически права и задължения, които нямат общо с инвестиционната дейност, и в този смисъл няма причина да бъдат обвързвани с нея. Точно обратното; такъв тип на пръв поглед икономически стимул може да доведе до непредвидими политически последствия.
Положителна мярка е децентрализацията на административните дейности около инвестиционните проекти. Това ще позволи на общините да провеждат собствена политика по отношение на насърчаването на инвестициите, като налагат собствени мерки за целта. Процедурата по издаване на инвестиционен клас също ще е по-ефективна на общинско ниво, поради много по-доброто познаване на регионалните характеристики и особености от страна на общинската администрация.Възможни пречки тук биха могли да бъдат по-високите нива на корупция на местно ниво, както слабата отчетност, тъй като според поправките инвестициите с нисък клас могат да бъдат администрирани изключително от общините, без надзор от страна на държавните институции.
Тагове: инвестиции, преференции, киноиндустрия, монопол, пребиваване, гражданство, децентрализация
[1] И по-точно, два – Nu Boyana Film и BUFO.
* Авторът е стажант в ИПИ
