Институтът CASE

Институтът CASE, или в превод Институтът за социално-икономически изследвания във Варшава, чества преди четири седмици своя двадесетгодишен юбилей. Според международната класация на мозъчните тръстове днес той е между 30-те най-влиятелни института в света и е трети по влияние в Европа. Но в случая с CASE скуката на рейтингите е особено очевидна.

CASE е може би единственият действително международен частен икономически институт в Европа; той е международен и като организация, и като влияние. Институтът има филиали в Грузия, Белорусия, Киргизстан, Молдова и Украйна; в него работят и той често бива управляван от не-поляци[i]. CASE e инициатор на или част от международни мрежи на изследователски центрове по икономика и икономическа политика. Сред тези мрежи са Европейската мрежа за изследване на икономическата политика, Форумът за икономически предвиждания, Европейско-средиземноморският форум на икономическите институти (със задълбочени анализи на икономиките на Северна Африка), ERAWATCH – платформа за размяна на информация за политика в областта на икономиката и технологии, Асоциацията на руските икономически мозъчни тръстове (ARETT) и други. И изследователската политика, и финансирането на CASE се подпомагат от Международен консултативен съвет, председателстван от известният шведски икономист Андерс Аслунд. (Аз имам честта и удоволствието да съм член на този съвет и да помагам с каквото мога.)

Но и това изброяване далеч не казва всичко.

Смятам, че без изследванията на института стопанските реформи в Полша, Русия и страните, където той има филиали, биха били или немислими, или много по-трудни. Но не само в тях сътрудниците на CASE се отличават с консултантски принос. Централната банка на Египет, един от стълбовете на стопанска стабилност даже в сегашните тежки години на политически реформи, има привилегията да получава съвети от института. Същото може да се каже и за либерализацията на пазара в Ирак. В периода между 2006 и 2011 г. CASE бе между най-важните съветници на Европейската комисия по повод политиката на съседните на Съюза страни. В България с него са работили Агенцията за икономически анализи и прогнози (до неговото закриване като отдел на министерството на финансите през 2009 г.), Центърът за икономическо развитие, Институтът за пазарна икономика и Центърът за либерални стратегии[ii].

Заедно с CASE ИПИ допринесе за вразумяването на политиката в областта на приватизацията и следприватизационния контрол, особено в периода от 2000 до 2004 г.[iii], след което бяха възстановени похватите от времето на министър Румен Гечев.

ИПИ беше и част от усилията на CASE[iv] за оценка на разходите на страните от бившия Съветски съюз за интеграция със стопанството и правилата на играта на ЕС.  Анализите на колегата Велико Димитров, макар и публикувани през 2008 г., и досега си остават един от малкото достоверни публикации по този въпрос. 

Стилът на Центъра за социално-икономически изследвания е също почти уникален за повечето такива организации. Той съчетава много солиден макроикономически подход, академична отстраненост от злобата на деня и приложен характер на анализите и публикациите. 

Добър пример за този подход е неотдавнашният преглед на сценариите за излизане от еврозоната, с автор Марек Дамбровски. Този преглед не привлече внимание в България, за съжаление.[v] Чиста случайност е, че се позовавам на два кратки материала. Публикациите на CASE обикновено са пространни, задълбочени и посветени на проблеми, за които никога няма лесно и очевидно решение. Читателят сам може да се запознае с тях, всички те са достъпни на страницата на Института.

Хората на CASE, може би без да сами да си дават точна сметка за това, са мисионери по душа.

Струва ми се, че това се дължи на „произхода” на Института.

Макар възникнал формално през 1992 г., CASE е продължение на усилията на полските икономисти през 80-те години на миналия век да намерят правилните политики за изход от стопанския крах на комунизма. Учредителите са всъщност членове на екипа на Лешек Балцерович, когато той през 1989 г., като вицепремиер и министър на финансите на Тадеуш Мазовиецки, постави началото на реформи, от които всички останали страни от нова Европа се учеха.  Онова, което не научихме и досега, задържа стопанското ни развитие.

Всъщност Лешек е само съратник и много близък приятел на CASE, без формална длъжност или членство. Учредителите на CASE са: Тадеуш Бачко, Ева Балцерович, Барбара Блашчик, Владислав Бржески, Кжищов Хмелиевски, Анджей Силвик, Марек Дамбровски, Анна Форналчик, Станислава Головницка и Яцек Ростовски. Последният сега е министър на финансите във второто правителство на премиера Туск. Всъщност всеки от тези хора заслужава отделен биографичен очерк.

[i] В момента директор е Лука Барбоне, бивш директор на Световната банка за Молдова, Украйна и Белорусия и завеждащ отдела на Световната банка за борба с бедността, с богат опит като икономист в ОИСР, МВФ, Института за планиране на Джамайка и италианската централна банка.

[ii] Един от най-интересните анализи на фискалното стимулиране в България с автор д-р Георги Ганев е публикуван именно от CASE, виж: Georgy Ganev, Bulgaria’s Fiscal Expansion: Navigating Through Stormy Waters, CASE Network E-briefs, No 11/2010, September 2010.

[iii] Анализите на следприватизационния контрол и на фискалните ефекти от приватизацията (на основата на сравнение на опита на България и Полша), проведени под ръководството на Юлиян Пакув и автора на тези редове, са достъпни на страницата на ИПИ.

[iv] Между другото, те дадоха началото на още една мрежа – Neighborhood Watch (т.е. наблюдение на източните съседи на ЕС), която сега се поддържа от известния Център за европейски политически изследвания.  Споменатият по-долу колега Велико Димитров в момента пише дисертация по математика.

[v] Виж: Marek Dabrowski, The need for contingency planning: potential scenarios for Eurozone disintegration, CASE Network E-briefs, No 11/2012, June 2012 (http://www.case-research.eu/sites/default/files/publications/2012-11_Dabrowski_0.pdf ).