Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Инспекцията по труда ще наказва трудещите се

Автор: Зорница Славова / 29.07.2011
Оцени тази статия:

Започналата лятна проверка на Инспекцията по труда вече показва доста тревожни резултати. Директорът на Главната инспекция по труда Румяна Михайлова дори съобщи, че се подготвя законодателна промяна, която да се бори с работниците и работодателите, които се осигуряват неправомерно на половин работен ден. Така, ако при проверката се установи, че работникът се труди по осем часа на ден, ще се приема, че договорът е за пълен работен ден, независимо дали в него е записано непълно работно време.

Разбира се, целта на проверките е изваждане на светло на недеклирараната заетост и по-голяма събираемост на данъци и осигуровки. Няма две мнения по въпроса – законът трябва да се спазва. Дали, обаче, това е най-добрият начин?!

Основните проблеми, които се открояват при констатираните нарушения, са свързани с неспазването на работното време и полагащите се дневни и седмични почивки, т.е. хората могат да се трудят и повече, отколкото държавата предвижда и не искат да отделят толкова голяма част от доходите си за данъци и осигуровки. Логически, това означава, че:

1)      Осигуровките са прекалено високи и хората не виждат смисъл да ги плащат. В момента данъчно-осигурителното бреме „изяжда” около 1/3 от дохода, който изработва работникът. В същото време няма ясна връзка между това, което се плаща и това, което се получава. Заради липсата на адекватни пенсионна и здравна системи никой не знае какво здравеопазване ще получи, още по-малко какъв ще е размерът на пенсията му, независимо върху какъв доход се е осигурявал. Всичко това няма как да стимулира хората да плащат съвестно за „услугите” на държавата.

2)      Ограниченията на работното време са ненужни. Масовото неспазване на ограниченията за работно време и свързаните с това законови разпоредби за извънреден труд (задължителни почивки, по-високо заплащане) е обществена тайна. Очевидно е време да се облекчат тези изисквания, които така и така почти никой не спазва особено в малките и средните бизнеси) в посока на свободно договаряне между работници и работодатели. Законодателството се е превърнало в инструмент на властта, която се налага върху трудещите се, а не защитник на свободното договаряне между работниците и работодателите (виж повече по темата тук).