Чиновниците – осигурени с осигуровки

Проблемите на системата на здравеопазване в България са  в центъра на събитията от началото на мандата на новото правителство. Намеренията на управляващите минаха през няколко етапа.

Още когато управляващите формираха политиката си, беше заложено най-после да започне чаканата от две десетилетия реформа. Тя съдържаше включването на частните здравни фондове в здравеопазването и вдигане на здравната вноска с 2%, с които да се подпомогне този процес. Интересното в така запланувани промени беше, че всъщност навлизането на частния сектор няма да става за сметка на държавния, с което няма да се избегне неефективността на сегашната система на здравеопазване и монопола на държавната здравна каса. Шумът около планираната здравна реформа отшумя и на дневен ред дойде липсата на пари в НЗОК и как държавата ще може да осигурява „безплатното” здравеопазване, ако няма пари. Първо се заговори за намаляване на броя на болниците, с които НЗОК ще сключва договори и използването на пари от резерва на НЗОК, но и това отпадна за сега. Последните новини засегнаха директното увеличаване на приходите от здравни вноски. Така миналата седмица се реши увеличаването на здравната вноска с 2% и то само за гражданите и бизнеса. Това предложение се посрещна с бурно недоволство* и управляващите обърнаха позициите си – последното предложение е чиновниците сами да плащат осигурителните си вноски.

В момента държавните служители се осигуряват от бюджета на ведомството, където са заети (чл. 38 от Закона за държавния служител) и плащат единствено 10% ДОД. Ако новото предложение се приеме, около 150 хил. души от централната и общинската администрация, магистратите, военните, полицаите и работещите в затворите ще трябва да поемат своите 40% от осигуровките, както е за работещите в частния сектор. Тази стъпка няма да запълни дупката в бюджета на касата, но идеята е добра главно поради две причини:

• Първо, така ще има равнопоставеност на трудещите се в България и това е достатъчна причина за предприемането на тази стъпка.
• Второ, ще се намали бремето върху бюджета, но този ефект е възможен само, ако заплатите в бюджетния сектор не се увеличават – тоест няма компенсация.

Разбира се, пред това предложение има редица опасности. След като и тази идея се посрещна с недоволство, но този път от администрацията (главно полицаите и военните) се заговори за компенсации или отпадане на някои групи от „нововъведението” (същите групи). Ако промяната се случи под това условие, ефектът върху бюджета ще е изключително малък. Той дори може напълно да изчезне, ако доведе до запазване на неоптималния щат в почти всички държавни структури, като един зает стане по-евтин за държавата.

* Позицията на ИПИ – „10% здраве или 10 причини за удължаване на кризата в България”, Седмичен бюлетин на ИПИ.