Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Инфлацията през август – причина ли е за тревоги?*

Автор: Димитър Чобанов / 14.09.2007
Оцени тази статия:

Националният статистически институт обяви предварителни данни за индекса на цените през август. Повишението спрямо юли е 3.1%, а на годишна база (спрямо месец август 2006 г.) - 12%, което е рекордно високо от 2000 г. насам. Най-много се повишават цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки - 24.7%, услугите в хотели и ресторанти - 14.6%, докато цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия леко се понижават на годишна база Естествено в подобен случай е важно да се изяснят причините за това развитие и дали то е временно явление или продължителен процес.

Инфлацията е процес на постоянно нарастване на цените, който се причинява от увеличаването на паричната маса. След средата на 1997 година в България беше въведен валутният борд, който представлява режим на фиксиран курс на лева към еврото. Поради налаганата от него строга фискална и финансова дисциплина инфлационните очаквания се успокоиха, което доведе до значително намаляване на средногодишната инфлация през периода 1998-2006 г. до 7.2%.

Същевременно спазването на принципите на валутния борд означава, че Българската народна банка не трябва да провежда самостоятелна парична политика, а „да внася" паричната политика на Европейската централна банка, която е насочена към поддържането на ценова стабилност в средносрочен план. ЕЦБ обаче се опитва да контролира краткосрочните, а чрез тях да влияе и върху дългосрочните лихвени проценти. Когато ЕЦБ понижи лихвите, паричната маса в еврозоната се повишава по-бързо, което резултира в по-висока инфлация. Този процес се пренася и в България, но е възможно ефектът да се мултиплицира поради по-бързото развитие на местната икономика и изравняването на ценовите равнища.

Увеличаването на паричната база следва от притока на капитали в страната - колкото повече средства се вливат в икономиката, толкова повече валутни резерви се натрупват в БНБ и по този начин се увеличават левовете в обращение. Заедно с това задълбочаването на финансовото посредничество, нарастването на доверието в търговските банки в следствие на приватизацията и по-доброто им ориентиране към нуждите на техните клиенти води до нарастване и на паричната маса като цяло.

Когато темпът на нарастване парите е по-бърз от този на производството на стоки и услуги, тогава се получава инфлация. Тоест в следствие от политиката на централните банки паричната емисия се увеличава повече отколкото е необходимо за пазара, от което следва общо нарастване на цените. Разбира се, този процес не е равномерен. В най-голяма степен цените нарастват в секторите, където парите се използват в началото на техния емисионен цикъл - тоест когато се отпускат кредити за покупка на жилища или за потребление, нараства търсенето именно на тези стоки и в резултат от това цените им се повишават. Нагледен пример за това са цените на недвижимите имоти през последните няколко години, които отбелязаха изпреварващ растеж спрямо останалите стоки и услуги.

В това отношение стимулирането на вътрешното и външното търсене от централните банки чрез емисията на пари продължава и по тази причина не може да се очаква успокояването му в средносрочен период. Заедно с това развитието на българската икономика означава по-висока обща факторна производителност, която е резултат от нарастването на инвестициите и формирането на капитал в определени сектори. Това води до нарастване на заплатите в частния сектор, чиито растеж през второто тримесечие на 2007 г. достига 21% според НСИ. Освен това политиката на правителството е насочена към повишаване на заплатите в публичния сектор и на пенсиите, което също допринася за по-високото търсене.

Тук трябва да се отчете и чувствителността на потребителите към нарастването на цените. Тази еластичност е традиционно по-ниска при хранителните стоки, при които се отбелязва и най-голяма инфлация. При стоките и услугите, които не са от първа необходимост растежът е по-бавен или дори цените се запазват непроменени.

От страна на предлагането също са налице някои фактори, които действат проинфлационно. Нарастването на цените на горивата и на някои суровини на международните пазари се пренася пряко в себестойността на произвежданата продукция. Българската икономика е малка и отворена и е силно зависима от вноса на такива стоки. Освен това през тази година отново се проявиха неблагоприятни климатични фактори, които доведоха до по-ниска реколта от очакваната. Това се изрази в поддържането на високи цени на плодовете и зеленчуците например дори в летните месеци, което не е типично за този сезон.

От съществено значение в случая е и наличието на достатъчна конкуренция между доставчиците на отделните видове стоки и услуги. На пазарите, където липсва конкуренция, е много по-лесно цените да се повишат. Именно в тази посока трябва да бъде насочена и политиката на правителството в случая - либерализиране на пазарите, приватизация на оставащите държавни монополи, намаляване на пречките пред навлизането на нови играчи във всички сектори. Освен това трябва да се ограничат държавните разходи, като повишението на заплатите в публичния сектор се извършва за сметка на намаляване на броя на заетите в него, като се насърчи по-ефективното предлагане на съответните услуги.

Като цяло през следващите няколко месеца се очаква продължаване на покачването на цените, като темпът на нарастване постепенно ще се забави. Повечето от изброените вече фактори продължават да са в сила, като към тях ще се прибави и планираното увеличение на цената на газта. В резултат от това средногодишната инфлация вероятно ще бъде близо до 8%, но все пак няма да достигне двуцифрени измерения.

---------

* За първи път статията е публикувана със съкращения на 14 септември 2007 г. във вестник "24 часа".