Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

"Индустриалната политика" на г-жа Шулева, или как да се използват икономическите закони в писането на закони

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Новият министър на икономиката представи формалните цели на своята дейност: подкрепа на малките и средните предприятия, както и на инвестиционната активност в България. Изглежда логично министърът на икономиката поне да не пропуска в агрументацията на политиката си основните закономерности в икономиката. Ето някои от тях, илюстрирани с възможни решения в подкрепа на формалните цели, поставени от г-жа Шулева:

1. Ресурсите са ограничени. Това означава, че държавната подкрепа за едни е разход за други. Освен това: селективното подкрепяне на някой бизнес означава пропусната подкрепа за други сфери на стопанството. За да се направи социално оптимизиране, т.е. да се разпределят ресурсите по начин, който произвежда най-много богатство, е необходимо огромно знание. Ако такова знание не е достояние на министъра и нейните съветници (за каквото не сме получили индикация до този момент), съветваме разпределението на ресурсите да бъде поверено на пазарния подбор - състезателен процес, който е продукт на знанието, разпръснато в главите на милиони хора.

2. Някои политически решения са по-наложителни от други. Тъй като не може да бъде постигано всичко наведнъж, има нужда от приоритизиране на политиките. Има неща, които не търпят отлагане, за разлика от други, които нямат особено значение на фона на големите рискове. Сред приоритетите би следвало да бъдат непрекъснато натрупващата (скрит) дефицит пенсионна система, поглъщащите огромен ресурс държавни здравеопазване и образование, държавния провал в производството на сигурност и обществен ред. Едва след това може да се отдели административен капаците за идеи като "стимулиране на износа", "развитие на някои услуги" и др.

3. По-лесно и по-евтино излиза, когато отделните политики са еднопосочни. Иначе се получава прахосване на ограничения административен ресурс. Това означава, че мерките на министъра на икономиката не би следвало да са в противоречие с мерките на министъра на земеделието или министъра на труда и социалната политика. Ако така или иначе ще има такова "социално инженерство", по-добре да се прави от един екип, с цели в една и съща посока. Другият вариант е изпробван: един министър се опитва да стимулира инвестициите, друг в същото време ограничава търговията (която е в положителна зависимост с инвестиционната активност). Докато г-жа Шулева се опитва да стимулира малките и средни фирми, вероятно г-н Дикме ще им забранява да изнасят или да внасят, каквото им е необходимо за производството.

4. Бариерите пред конкуренцията са и бариери пред инвестициите. Инвестирането не отделено от останалите бизнес решения. Възможността да търгуваш, да наемаш и уволняваш работници, да получиш наградата от бизнес успеха определят решенията за инвестиране в дадена среда. Административните ограничения пред конкуренцията - субсидии, търговски ограничения, държавно-определяни цени, данъци върху наемането на труд - са достатъчно значителни ограничения пред инвестициите, за да бъдат измествани от други приоритети. Това разбира се важи при положение, че общата цел е наистина по-висока инвестиционна активност, а не нещо друго - например по-добра "социална защита"?!

5. По-бързият ръст на производителността често изисква по-голям "оборот" на работници и фирми. Това означава, че раждането на нови работни места с по-висока производителност изисква закриването на някои стари. Това е непрекъснат процес на адаптация на много хора - процес, който изглежда сякаш носи несигурност за работниците и за малките фирми например. Истината е, че повече несигурност носи държавната протекция и бавното "закрепостяване" на хората. Просперитетът е продукт на непрестанно състезание за ново знание, усвояване на новото и адаптиране към новите условия.