Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Индекс за човешко развитие 2009: България е изместена назад

Автор: Велин Пеев / 09.10.2009
Оцени тази статия:

Тази седмица Програмата за развитие на ООН (ПРООН) публикува ежегодната си класация „Индекс за човешко развитие", в която анализира благоденствието на страните по три показателя:

  • дълъг и здравословен живот (измерван чрез средната продължителност на живота),
  • ниво на образованост (измервано чрез грамотността на населението и записване в основно, средно и висше ниво)
  • поносим стандарт на живот (измерван в паритет на покупателната способност)

Индексът за човешко развитие за 2009 г. поставя България на 61-во място, в компанията на Саудитска Арабия (59), Панама (60) и Румъния (63). Това е 5 места по-надолу от миналогодишното издание на индекса. По-подробна представа за отделните показатели, формирали този резултат, както и сравнение с тези от миналата година, можете да видите в таблица 1:

Таблица 1.

 

2009 г.

2008 г.

Разлика в резултата

Разлика в класирането

Продължителност на живота-години; място

73,1 (69)

72,9 (67)

+0,2

-2

Ниво на грамотност (% от лица над 15 години), място

98,3 (26)

98,3 (25)

0

-1

Комбинирано записване в основно, средно и висше ниво (%), място

82,4 (49)

82,4 (47)

0

-2

БВП на глава от населението (ППС US$), място

11 222 (69)

10 295 (65)

+927

-4

Общо в индекса

0,840 (61)

0,834 (56)

+0,6

-5

България бележи реално подобрение по два показателя - животът става по-дълъг и покупателната способност се увеличава леко, а по другите два показателя не бележи нито подобрение, нито влошаване.

Това, което прави впечатление е, че въпреки липсата на реално влошаване, България губи позиции в сравнение с останалите страни в индекса по всеки един от показателите, което се отразява и на крайния резултат. Явно е, че другите страни бележат много по-решителен прогрес, което измества България надолу. Това трябва да даде ясен сигнал, че реформите в страната трябва да се провеждат много по-смело и бързо отколкото досега. В противен случай достигането на нивата на развитие на страните, които често гоним, ще се отлага все повече във времето.

Необходимите реформи, които могат да гарантират бързо наваксване на разликата между България и развитите страни, бяха подробно описани в анализа на ИПИ „България в международните класации: 70 мерки за повишаване на благосъстоянието в България", където един от изследваните индекси беше именно този за човешко развитие на ПРООН. Препоръките ни по него са следните:

  • За увеличаване на продължителност на живота, наложителните реформи са в здравната и пенсионната система. Мерките, които е необходимо България да вземе са:
    • приватизация на болничните заведения - това ще засили конкуренцията между тях и значително ще повиши качеството на болничните услуги
    • премахване на монопола на Националната здравноосигурителна каса, да се позволи навлизането на частен сектор в здравното осигуряване чрез конкуриращи се частни здравни каси
    • увеличаване на капиталовия елемент на пенсионната система - минимум 10% от брутната заплата (при сегашни 5% за 3-та категория труд) да отиват в частни пенсионни фондове
    • закриване (приватизация) на Националния осигурителен институт
  • Реформите, които ще подобрят резултата на България в ИЧР по отношение на образованието са следните:
    • управлението на училищата и университетите да бъде като на частни структури, дори и да са финансирани с държавни средства
    • да се даде автономия на училищата относно вътрешните административни въпроси
    • правилото „парите следват ученика" да обхване и частните училища
    • възнагражденията на директорите и преподавателите да са обвързани с резултатите на учебното заведение
    • да се използват бизнес-практики за привличане на добри специалисти в образователната система.
  • За подобряване на покупателната способност на българите:
    • намаляване на осигуровките, премахване на минималната работа заплата и минималните осигурителни прагове
    • стимулиране на конкуренцията чрез премахване на ненужните и неефективни държавни регулации
    • намаляване на данъците - стимулира производството и конкуренцията, остава повече разполагаем доход в гражданите и бизнеса
    • облекчаване на бизнес средата - това включва административното и бюрократично улесняване за започването, воденето и закриването на бизнес
    • премахване на всякакъв вид субсидии*

* Статията е редактирана от д-р Красен Станчев