Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Индекс на човешка свобода 2020

Автор: ИПИ / 18.12.2020
Оцени тази статия:

Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър и представян в България от Института за пазарна икономика, измерва постигането на индивидуална, гражданска и икономическа свобода. Индексът се формира въз основа на 76 отделни показателя, групирани в 12 категории и оценени по скала от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2018 година.

Средният резултат за всички 162 включени държави е 6,93 т., което е слабо подобрение спрямо изданието от предходната година, а в сравнение с първото измерване през 2008 г. световната човешка свобода дори отбелязва слабо намаление. С най-висок резултат е Нова Зеландия (8,87 т.), следвана от Швейцария (8,82 т.) и Хонконг (8,74 т.). Топ 10 се допълва от Дания, Австралия, Канада, Ирландия, Естония, Германия и Швеция. На дъното са Сирия (3,97 т.), Судан (4,01 т.) и Венецуела (4,08 т.)

 

Защо човешката свобода е важна

Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са тясно свързани.

По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението – най-свободните ¼ страни имат близо седем пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободните ¼. В най-свободните държави живее 15% от населението, а в най-несвободните – 34%.

Изследването доказва и че по-висока свобода в една държава води и до по-висока степен на демокрация.

 

Къде е България

Човешката свобода в България е оценена със 7,93 т., което класира страната на 34-мо място (от 162 държави) между Словакия и Хърватия. Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2017 г.) резултатът на страната се повишава с 0,04 т. и две места в класацията, а спрямо първото издание (с данни от 2008 г.) – отново с 0,04 т. и 4 места.

През годините някои показатели се повишават или намаляват слабо, но като цяло човешката свобода в България не отбелязва прогрес през последното десетилетие.

Общото представяне на страната и през тази година е формирано въз основа на 12-те изследвани категории на социалния и икономически живот:

 

ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА  

1) Върховенство на закона (5,2 т.) – както в този индекс, така и в много други международни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата ефективност на наказателното право, но и гражданското право и процесуалната справедливост получават ниски оценки.

2) Сигурност и безопасност (9,8 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнителната сигурност на жените в обществото.

3) Свободно движение (10,0 т.) – България получава максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.

4) Свобода на религията (7,4 т.) – в тази категория основен проблем са правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии.

5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,5 т.) – най-ниската оценка тук е заради репресиите на гражданското общество, а възможността за създаване на асоциации, професионални организации и други е оценена с максималната оценка.

6) Свобода на словото и информацията (9,6 т.) – като слабост е посочена свободата на медиите в страната.

7) Свобода на идентичността и взаимоотношенията (8,2 т.) – в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки.

ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА 

8) Размер на правителството (6,9 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и разширените трансфери и субсидии.

9) Съдебна система и право на собственост (5,9 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.

10) Достъп до стабилни пари (9,6 т.) – сравнително високият резултат идва от свободата за притежаване на чуждестранна валута и ниските нива на инфлация в страната.

11) Свобода на международната търговия (8,5 т.) – ниските мита за търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи обаче остават регулаторните ограничения пред търговията.

12) Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,9 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.

 

Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява и данните за над десетилетие още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина за потискане и на доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.