Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Инатът на българската политическа система и членството на страната в Европейския съюз

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Членството на България в ЕС (поне от 2008 г. нататък) винаги е изглеждало психологически недостоверно. Ако се изключи областта на стопанските реформи, но дори и в тях, страната повече прилича на бившия Съветски съюз и на по-изостаналите балкански страни.

Реакциите по повод коментара на Гюнтер Ферхойген относно необходимостта от срочни промени в конституцията, които до септември да направят възможни подобряването на съдебната и право-раздавателната система, само потвърждават това впечатление.

Инатът

Необходимите конституционни промени са фактически две: статутът на прокуратурата и следствието и имунитета на съдиите, т.е. членове 126 - 129 (и възможно чл. 130) от Конституцията. Независимостта на прокуратурата е подобна на тази, която тя има според конституцията от 1937 г. на бившия Съветски съюз и аналози в пост-комунистическият свят има само в конституциите на страните, наследили този съюз.

През 1991 г. Великото народно събрание нямаше сили за друга уредба. Малкото народни представители, имащи друго мнение се оказаха в абсолютно малцинство.

След това всяка партия, който се оказваше в положение да влияе върху избора на главен прокурор, предпочиташе да има този инструмент на въздействие, колкото и очевидно да беше, че той не подлежи на контрол в условията на многопартийна политическа система.

През април т.г. с Решение 3 по конституционно дело №22 Конституционният съд "разтълкува", че всичко в институционалната структура на държавността се отнася към "формата на държавното устройство и на държавно управление" и затова може да се променя само от Велико народно събрание.

Това тълкуване със сигурност е недалновидно и вероятно е неправилно. Недалновидно, защото усложнява процедурите за подобряване на държавната машина. Неправилно, защото промяната на статута на прокуратурата не изменя основите на разделението на властите.

Много по-важно е обаче, че това решение съответства на въжделенията на опозицията. Тя иска Велико народно събрание, за да запази и придобие статут на съществена блокираща квота, какъвто той беше през 1990 и 1991 г. Нищо чудно след време да се окаже, че такава позиция ще бъде в интерес и на други партии.

Какво може да се направи?

Почти нищо съществено.

Но следва да се помни, че по-голямата част от промените към по-добро на цялата право-раздавателна система всъщност не изискват промени в Конституцията.

Важно е още, че какъвто и да е законопроект за промяна на Конституцията да бъде съставен, той подлежи на контрол за конституционност. Т.е. един законопроект променящ споменатите членове би могъл почти със сигурност да премахне имунитета и да покаже насоката на реформите (по повод статута на прокуратурата и пр.). Езикът на Решение 3 на Конституционният съд от тази година е достатъчно обтекаем, но едва ли неговият дух ще бъде променен. Затова преговорите с ЕС ще зависят - при даден сигнал за посоката - от характера на промените в процедурите и начина на работа, като въпросите около въпросния статут могат да бъдат отложени за по-късен период.

Въпросът е, че недостатъчно народни представители от различни партии могат в момента да жертват своето блокиращо право на глас. И това ще бъде нормална реакция срещу досегашното поведение на мнозинството.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!