Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Има ли връзка между производителността на труда и заплащането?

Автор: Адриан Николов / 12.10.2018
Оцени тази статия:

Често повтаряна теза[1] е, че заплатите в България не следват ръста на производителността на труда и съответно работниците не получават заплащането, което заслужават. Рядко обаче тези изказвания са подкрепени с подходяща статистическа информация, а когато това се случва, те са на много високо ниво и се отнасят до цялата икономика на страната, което прикрива особеностите на по-ниско ниво(регионално или браншово).

По тази причина тук ще разгледаме данните за производителността на труда и равнището на заплащане в отделните икономически дейности според размера на предприятието. Налице са няколко алтернативни подхода за изчисляване на производителността на труда. Избраният тук е предпочитаният от Евростат[2] - брутна добавена стойност (БДС) на заето лице, тъй като заобикаля повечето допускания на другите подходи. Преди да разгледаме връзката между изменението в производителността и заплащането обаче, си струва да разгледаме дали има такава между номиналните им равнища.

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Графика 1 доста ясно илюстрира отношението между работна заплата и производителност; линейната зависимост е особено валидна при относително ниските равнища на производителност и заплащане. С други думи, ниско производителните работници получават и ниски заплати, т.е. ниските възнаграждения в икономиката – там, където ги има, са обусловени най-вече от ниска продуктивност. Очаквано, част от икономическите дейности не се подчиняват на общата тенденция, но в повечето случаи това е „в полза“ на по-високо заплащане, а не на по-ниско – т.е. заплатите в тези дейности изглежда изпреварват производителността. Обратното е особено характерно за ИКТ дейностите и енергетиката, където добавената стойност на зает в общия случай е висока, заплащането - също, но пропорцията не отговаря на тази в останалите икономически дейности. Възможно обяснение за това разминаване между производителност и заплати би могло да се търси в дисбаланси между търсене и предлагане на кадри в съответните сектори – ако, например, кадрите са дефицитни, то е напълно възможно заплатите да изпреварват производителността.

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Връзката между изменението в заплащането и изменението на производителността на труда в отделните икономически дейности далеч не е толкова ясна. В няколко от дейностите[3] средната производителност на зает намалява, макар и в повечето ръстът на заплатите да следва относително близко повишаването на производителността.  При динамиката огромно значение има стартовото равнище (базата) и съответно до каква степен заплатите са отговаряли на производителността тогава. Освен това трябва да се има предвид, че разглежданите тук дейности са относително широки като обхват на работещите в тях и докато част от работниците би могла да подобрява производителността си, това може да не се отнася за останалите.

Трябва да имаме предвид, че в някои икономически дейности изменението на минималната заплата е сред основните двигатели на повишаването на заплатите. На ниво държава обаче, тя (както и минималните осигурителни доходи) расте доста по-бързо от средната производителност на труда, което много вероятно е и причината за част от разминаванията, илюстрирани в горната графика.

В заключение, няма видима причина да се съмняваме в зависимостта между равнищата на производителността на труда и на брутното заплащане. Сигурно е и че тази връзка не разказва цялата история, но въпреки това е подходяща отправна точка на дебата около политиката на доходите и мерките, които трябва да бъдат предприемани за тяхното повишаване.

 


[1]Например, тук: https://www.mediapool.bg/srednata-zaplata-u-nas-raste-no-bez-vrazka-s-proizvoditelnostta-na-truda-news268371.html

[2]Виж https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Glossary:Labour_productivity

[3]Тук спадат добивът, както и големите ИТ фирми, благодарение на значителния ръст на заетостта в тях.