Има ли „съществена” дефлация в България?

Според последните данните на националната статистика и през месец май продължава да се отчита спад в общото равнище на цените или дефлация както на месечна, така и на годишна база. Това се вижда и от двата ценови индекса на потребителските цени, Индекс на потребителските цени (ИПЦ) и Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Месечната дефлация през май е 0,5% и според двата индекса, а на годишна база спадът на цените е 2% според ИПЦ и 1,8% според ХИПЦ.

Зад месечното намаление на цените стои традиционният спад на цените на храните през пролетта и лятото – обикновено през периода май-август в един или повече месеци се наблюдава сезонен спад на общото ценово равнище на месечна база заради падането на цените на сезонните храни. Очевидно 2014 г.  няма да бъде изключение. От данните ясно се вижда, че именно цените на хранителните стоки (които са с 1% надолу през май) са основният фактор зад общия спад на цените. Техният спад явно се е отразил и на ценовата група „Хотели и ресторанти”, където цените спадат с 0,2% на месечна база през май. Другият водещ фактор зад месечния спад на цените са цените в групата „Транспорт”, която се влияе от цените на бензина и другите горива, както и от цените на колите. При нея се вижда спад с 0,7% на месечна база, който е в  контраст със започналото месечно повишение на международните цени на нефта от април, т.е. вероятно обяснението тук са цените на колите.   

Източник: ЕЦБ

По-интересни са обаче данните за годишните изменения в цените. От ИПЦ данните се вижда, че дефлацията на годишна база се задържа от септември месец 2013 година, т.е. вече девет месеца. Тук големият въпрос е доколко имаме „автентична” дефлация заради свито потребление или спадът в цените се дължи на други фактори от страна на предлагането (като административни решения по отношение на регулираните цени).

Краткият отговор е „и двете” – т.е. дефлацията в България се дължи както на фактори от страна на предлагането, така и, най-вероятно, на спад на цените заради потиснато потребление. Кое ни кара да мислим така? Аргументите в подкрепа на това твърдение са следните:

1/ През миналата година цената на тока за домакинствата беше намалена на три стъпки – със 7% средно през март, с около 5% през август и с нови 2-3% през декември. През април пък бяха намалени цените на газа с около 4%, което веднага доведе до по-ниски цени на парното и топлата вода – с между 3,8 и 6,5%, в зависимост от топлофикацията. Вижда се ясно, че и съответната група в потребителската кошница, в която влизат токът, газа и парното (т.нар. „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива”), е най-големият виновник за дефлацията, т.е. тя бележи най-големият спад на цените на годишна база от юли насам. Този спад варира между 3 и 8% на годишна база, в зависимост от месеца. Групата на транспорта, където попадат горивата, е другата, която бележи спад през по-голямата част от втората половина на 2013 и през февруари-май, 2014 г. При транспорта обяснението е в по-ниските международни цени на нефта, които обаче от май 2014 г. започнаха отново да растат на годишна база.

2/ Мерките за т.нар. базова или съществена инфлация (core inflation) на Евростат, които изключват различни агрегати от кошницата на потребителските стоки и услуги, имащи силно колеблив характер, също показват съществена дефлация в България. Обикновено това са стоки като храните и енергийните стоки, чиито цени се колебаят по-силно и по-често заради сезонни фактори, пазарни шокове или динамиката на международни пазари, като понякога към тях се добавят и някои акцизни стоки – най-често тютюн и алкохол заради силното влияние на акцизната политика върху техните цени. Вариантите за „изчистване” на ценовите индекси с цел получаване на показател за съществена инфлация, са много и зависят от анализатора, конкретната цел на анализа и спецификите на страната. Така например, от ценовия индекс може да се извадят всички храни, само сезонните храни или пък само непреработените храни. С енергийния агрегат ситуацията е сходна – може да се извадят всички енергийни стоки или пък само бензина, например.

Евростат смята няколко мерки за съществена инфлация на база ХИПЦ: 1. без енергия, храни, алкохол и тютюневи изделия; 2. без енергия; 3. Без енергия и непреработени храни; 4. Без енергия и сезонни храни и 5. без тютюневи изделия. 

 

Източник: Евростат

Интересното е, че по всички тези мерки, без изключение, България се характеризира със съществена дефлация (core deflation) на годишна база от няколко месеца насам. Т.е. очевидното (и валидно) обяснение на дефлацията с промяната в цените на електричеството за домакинствата на три пъти надолу през 2013 г., както и с международните колебания в цените на нефта и пшеницата, не е достатъчно.

След като се изключат групите на енергийните стоки и храните, които бяха повлияни от тези административни решения и международните ценови колебания, се вижда, че отново има трайна тенденция на спад на цените. Т.е. може да се заключи, че освен тези обективни фактори, в България от известно време се наблюдава и съществена дефлация, която обикновено върви ръка за ръка със свито потребление.

Наистина, за цялата 2013 г. данните за БВП показват реално свиване на потреблението на домакинствата. Този тренд беше, обаче, обърнат в началото на 2014 г. (първото тримесечие), когато се отбеляза ръст на индивидуалното потребление на домакинствата с 3,8% на годишна база, но явно това увеличение все още не е успяло да повлияе върху цените.

Все пак, ако нарастването на индивидуалното потребление в страната продължи и в следващите месеци, то може да очакваме обрат и при „съществената” мярка за инфлация и преминаването ѝ в положителна територия през втората половина на годината. Що се отнася до общите ценови индекси (headline inflation), то там също може да се очаква положителна промяна на годишна база през следващите месеци, тъй като тенденцията на намаление на международните цени на нефта на годишна база спря през май, а за да бъде избегнат колапсът на  енергийната система, е необходимо скоро да започне плавно повишение на цените на тока за домакинствата (покрай редица други мерки).


Свързани публикации.