Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Има ли проблем с дейността на агенцията по приходите?

16.12.2006
Оцени тази статия:
 

Както е известно данъчно-осигурителният процесуален кодекс е все още в процес на обсъждане, има недостатъци и не е ясно кога агенцията, чиято дейност ще се регламентира може в действителност да започне да работи. Тези и други причини ще спъват и забавят нейната работа.

Въпреки това, проблем със същината на дейността по събирането на приходи няма.

Разбира се, не заради това, че общата системна основа на събираемостта на данъците и тяхната справедливост е грешна. За това вече писахме в бр. 249 на този бюлетин (Виж статията под заглавие “ Чудомир, събиране на данъците и агенция по приходите” ), а също и коментара ни със Светла Костадинова по повод идеята за криминализиране на неплащането на данъците (в бр. 251).

Просто става дума за дейност по събиране на задължения. Това че са задължения към правителството или към квази-правителствени (квази-държавни) органи като НОИ няма особено значение.

 

Защо?

  1. Естествено сегашният данъчно процесуален кодекс е в сила. Данъчните власти могат да работят по-добре и в неговите рамки. Но дори и данъчните инспектори напълно да спрат да работят, което е слабо вероятно, в обозримо бъдеще, т.е. от май следващата година работата по събирането на вземания на държавни органи ще може да бъде възлагана на частни изпълнители.

  2. Защото от май 2006 тези изпълнители ще бъдат напълно в състояние да работят на напълно легитимни основания и при процедурите на гражданския процесуален кодекс (ГПК).

  3. Чл. 2, ал.2 на действащия закон за частните съдебни изпълнители се казва, че “държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания.” Алинея трета доразвива тази хипотеза и постановява, че “органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители.” Иначе казано, възлагането може да става и ще става на конкурентна основа. Вероятно поради това то ще бъде и по-евтино и по-прозрачно.

  4. Разбира се тук има един малък проблем, заложен в закона от недалновидността законодателите от предишния парламент. Те отмениха т.нар. национална компетентност на частните изпълнители, затова, особено в по-малките градове, изборът на взискателите, пък били те и държавни, ще бъде ограничен от относително малкия брой на частните изпълнители на разположение. Освен това, ако има един нередовен длъжник на територията на различни области, не би било възможно един изпълнител да събере всичките му задължения. А това ще оскъпява процеса.

  5. Проблем с общуването между данъчните власти и НОИ, от една страна, и частните изпълнители, от друга, също не може да възниква. Защото “районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд”, а на същата територия са и поделенията на данъчната администрация и на НОИ. Нищо чудно хората дори да се познават.

  6. При по-сериозен подход към интереса на гражданите, проявен от народните представители от мнозинството, данъчно-осигурителният процесуален кодекс може окончателно да забоксува. А тези интереси наистина са напълно подтиснати. Според чл. 12, ал. 1 на този кодекс данъчните агенти не получават само две права, известни от други времена и култури: а) правото на първа брачна нощ и б) правото първо да стрелят, а след това да питат. Уредбата на тази материя в сравнение с други страни на континента е по-лоша само в Босна и Херцеговина. (Там, ако не е променен закона в последно време, събирачите на данъци имат право да носят оръжие.) Иначе казано, по-чувствителното отношение на народните избраници към избирателите и на организациите на бизнеса към техните членове, наистина може да отложи приемането и прилагането на процедурите са събиране на държавни вземания за неопределени време.

  7. В ислямските утопии би трябвало да действа принципа на “шура”-та, т.е принципът да не се налагат правила насила. За разлика от идеала за ислямска организация на обществото, всъщност засега не приложен никъде, в останалия свят и в България действа принципът на легитимната употреба на сила за прилагане на законите. Този принцип е по-добре приложен в закона за частните съдебни изпълнители. Макар и да са нужни усъвършенствания в гражданския процесуален кодекс (а вероятно и в самия закон за частните изпълнители, например премахването на регионалните ограничения), за да работят те по-ефективно, промените в ГПК са готови, не будят никакви подозрения и вероятно ще бъдат приети с консенсус.