Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Има ли нужда от реформа процесът по оценка на загуба на трудоспособност?

Автор: Петя Георгиева / 25.01.2019
Оцени тази статия:

Проблемът с големия брой пенсии за инвалидност за пореден път се поставя на общественото внимание, без обаче да му се търси работещо решение. За да бъде намерено такова, е необходимо дефиниране на проблема, след това – анализ, и в крайна сметка – определяне на възможни алтернативни решения, обсъждане на тяхната очаквана ефективност и предприемане на промени.

Законодателството, засягащо хората с увреждания, е в процес на чести корекции. Те обикновено засягат социалната интеграция, но проблемът с възможностите за реално участие на хората с увреждания на пазара на труда по-скоро се заобикаля. Съгласно нормативната уредба всяко лице с установена трайно намалена работоспособност (над 50%), има право да получава пенсия за инвалидност. Установяването на степента на увреждане се извършва от трудово експертни лекарски комисии (ТЕЛК), състоящи се от медицински лица, които правят оценката на основа на медицински документи. Осигурителният институт, който плаща значителна част от пенсиите за инвалидност (без социалните пенсии за инвалидност, които се плащат от държавния бюджет), всъщност не участва пряко в този процес. Пенсията за инвалидност в България често замества трудовия доход, независимо че част от хората с увреждания всъщност могат да се трудят и го правят.

Защо загубата на трудоспособност е не само здравен, но и осигурителен проблем? На Графика 1 е представен броят на пенсионерите с инвалидни пенсии според данните на НОИ. Над 500 хил. души в страната имат право на пенсия за инвалидност.

Графика 1 Брой пенсионери (с лични и наследствени пенсии за инвалидност) към 31-ви декември на съответната година

 

Източник: НОИ

Броят на пенсиите значително надвишава броя на пенсионерите (Графика 2), като разликата според министъра на труда и социалната политика се дължи на това, че повечето пенсионери получават втора, инвалидна пенсия, най-често социална[1]. Най-често това е добавка към пенсията за осигурителен стаж и възраст и се полага на пенсионери, които имат ТЕЛК решение. Сериозните разлики между броя на пенсионерите и броя на отпуснатите пенсии показва, че нещо в системата за определяне на загубата на работоспособност или на правилата за получаване на инвалидна пенсия „куца”.

Графика 2. Брой пенсии за инвалидност за периода 2010-2017 г.

 

Бележка: * Не са включени пенсиите за гражданска и военна инвалидност.

Източник: НОИ

Каква част от решенията на ТЕЛК са „фалшиви” трудно може да се прецени, тъй като липсват адекватни и сравними данни[2]. Въпреки това големият номинален брой пенсионери с инвалидни пенсии, както и големият брой пенсии за инвалидност и съответно – разходът на държавата за такъв вид пенсии (над 1,74 млрд. лв. за 2017 г. съгласно данни на НОИ) сами по себе си поставят редица въпроси за определянето на загубата на трудоспособност и на компенсирането на загубата на трудов доход (там, където я има).

 

Какво може да се предприеме?

1) Следва да се преосмисли връзката между медицинската оценка на здравното състояние и оценката на загубата на трудоспособност, както и начинът, по който двете да се определят. В момента тези две неща са изравнени – счита се, че след като човек има определено заболяване, това автоматично намалява неговата трудоспособност. Процесът по вземане на решение е изцяло делегиран на ТЕЛК и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), като осигурителният институт участва с един лекар - представител в НЕЛК. Тази връзка невинаги е пряка, тъй като част от хората с ТЕЛК решения могат да се трудят и го правят. Компенсирането на доход чрез пенсии за инвалидност за тях не е ефективен вариант (макар и най-лесен за управление от страна на държавата), а по-скоро следва да се търсят и оценяват специфичните им нужди от социални или здравни стоки или услуги, които да подобрят здравното им състояние.

2) Самата система за медицинска експертиза се нуждае от промяна – такава промяна започна през 2018 г., но засега е недостатъчна и в ущърб на хората с увреждания, поради това, че премахна включването в оценката на вторичните заболявания и усложнения. Като цяло медицинската експертиза в момента обхваща всички възможни групи заболявания от целия спектър на класификацията на болестите, което разширява сериозно кръга от получатели на ТЕЛК решения, включително и за тривиални здравни проблеми.

3) Ако са налице злоупотреби, те следва да се преследват и наказват. В момента има висок риск от злоупотреби при предоставянето на решения за инвалидност, тъй като стимулите за получаване на лесен доход от държавата са силни, а наказания за такива деяния на практика липсват. Както и във всяка друга сфера на държавното управление, контролът и неговото упражняване следва да са централна част от системата по определяне на медицинската експертиза и реализирането на правото на пенсия.

В заключение ще отбележим, че лошото управление на процеса по медицинска и трудова експертиза е в най-сериозна вреда именно на онези хора с увреждания, които наистина нямат физическа или психическа възможност да се трудят поради влошено здравословно състояние. Неефективността и разпиляването на ресурс, както и злоупотребите не дават възможност именно на тях да се предоставят достатъчно средства за достоен живот


[1] Тази практика е премахната от началото на 2015 г. Вече не се отпускат социални пенсии за инвалидност като допълнителни пенсии в размер 25 на сто, но отпуснатите до момента продължават да се изплащат, без да се актуализират.

[2] Точният брой на хора с увреждания се определя от националната статистика чрез самоопределяне при преброяването на населението. Подобен подход използва и Евростат за сравнения на ниво ЕС.