Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Има ли кой да отглежда децата ни?

Автор: Димитрия Гавалюгова* / 23.08.2013
Оцени тази статия:

Често като аргумент за запазване на прекомерната продължителност на отпуска по майчинство се представя недостигът на места в детските ясли, който е най-ярко изразен в някои от големите областни центрове в страната.

Ако погледнем националната статистика на НСИ за обхвата на децата до тригодишна възраст, отглеждани в детски ясли, наистина ще се уверим, че подобен дисбаланс е налице.

Фигура 1: Обхват на децата до 3г., отглеждани в детски ясли

Източник: НСИ

В същото време, последните данни на ОИСР за 2010 г. показват, че проблемът с недостига на места в детските ясли не се ограничава само в пределите на България[1] .

Фигура 2: Обхват на децата до 3г., отглеждани в детски ясли, в страните в ОИСР

Източник: ОИСР и НСИ, 2010 г.

В страни като Полша, Чехия, Румъния и Словакия процентът на наличните места е по-нисък дори от този в България, а това са четирите страни с най-нисък такъв. Същевременно, продължителността на платения отпуск по майчинство в тези страни е съответно 140, 196,126 и 196 дни, докато в България, както знаем, тя достига цели 410.

Като втори основен аргумент в защита на настоящата формулировка на майчинството се изтъква по-ниският доход на домакинствата в България в сравнение с останалите европейски държави. Този доход, продължава аргументът, не позволя на българските родители да се възползват от платени неформални грижи за децата (т.е. наемане на бавачка). Ето защо, за разлика от майките в Европа, тези в България нямат избор и трябва да останат вкъщи, за да се грижат за децата си.

А дали наистина е така?

Бърз преглед на обявите в едни от най големите агенции за наемане на детегледачки в Полша, Чехия, Румъния и Словакия показва, че в тези страни процентът от годишния доход на домакинство от двама възрастни и едно дете, който се изразходва за ползване на услугите на бавачка, е не по-малък от този в България. [2]

Фигура 3: Средно годишно заплащане на детегледачка като дял от общия доход на домакинствата с двама възрастни и едно дете

Източник: Евростат, 2011 г. и изчисления на ИПИ

Тези наблюдения за пореден път дават основание да мислим, че аргументите за запазване на продължителността на отпуска по майчинство, стимулираща майките да стоят далеч от пазара на труда с години, не са никак убедителни. Крайно време е въпросът кой и как може да отглежда децата ни да бъде разгледан не само от политическа, но и от икономическа гледна точка.

 


[1] Тъй като изследванията показват, че търсенето на детски ясли обикновено надвишава предлагането, в данните на ОИСР като надежден индикатор на наличните места в детски ясли се използва броят на записаните деца.

[2] Изчисленото средно месечно заплащане на детегледачка в България е 716 лв. (данни за София), за Полша -2600 злоти, за Словакия – 628 евро, за Чехия – 23436 крони, за Румъния – 1027 леи.


* Авторът е стажант в ИПИ.