Има ли готовност за започване здравната реформа

Вече повече от два месеца темата за здравеопазването в България се радва на широк интерес и ожесточени дебати. Основният въпрос е ще започне ли най-после някаква реформа или ще се правят само козметични подобрения на съществуващата практика. Каква да е реформата и до колко е нужна цялостна промяна? Кога пациент, лекар и държава ще могат да твърдят, че здравеопазването в България е на добро ниво? Отговорът на тези въпроси може да се намери като се разгледат проблемите на сегашната система: липса на избор от страна на пациентите, монопол на една доста несъвършена и държавна структура, затруднен и несигурен достъп до здравноосигурителната система, ниско заплащане и незадоволително качество на медицинските услуги, ненужни държавни разходи.

Въпреки, че все още традиционната нагласа на българското население е, че здравеопазването е „безплатно" и се осигурява от държавата, нарастващата неудовлетвореност и увеличаването на здравните потребности на гражданите поставят нуждата от реформиране на сектора на дневен ред. И така в последно време се появи и лека политическа нагласа за промяна – имаше проектопредложения, разговори, срещи, спорове, становища, изисквания. Излязоха и няколко решения и се подписаха няколко документа, но реално нищо ново не се случи. Резултатът от всичко това може би ще се прояви единствено от отпадането на няколко болници и доста хора от системата на здравеопазването.  

Стана ясно и че всички проблеми на сегашната система са резултат от монопола на държавата в сектора. Именно този монопол не позволява нито едно друго добро решение да има своя шанс. Гласената от сегашното правителство реформа предвижда включването на частния сектор при осигуряването на здравеопазване, но то не е съпроводено с разсейването на монопола на НЗОК, а само с надграждане над осигурения от държавата пакет здравни услуги. Проблемът тук е, че обхватът на държавният пакет е неясен, а качеството му – незадоволително. Това поставя въпросът за заместващо включване на частния сектор, т.е. навлизането на практиката на доброволното здравно осигуряване (ЗО) да става за сметка на държавното. Международният опит и здравата логика показват, че това е реформата, от която се нуждае системата на здравеопазване.

Ето и основните характеристики на двата модела: 

Но има ли готовност за навлизане на частния сектор в здравеопазването?

Вчера (14 януари 2010 г.) Комисията за защита на конкуренцията публикува секторен анализ за пазара на доброволно здравно осигуряване*. Изследването разглежда внимателно пазара, тенденциите, връзките и ефектите на доброволното здравно осигуряване. Прегледът ясно показва, че към момента има достатъчен брой дружества за доброволно здравно осигуряване и те са готови да предоставят в пълен размер услугата на здравеопазването и да бъдат равностоен конкурент на здравната каса.

Финансово състояние и развитие на дружествата:

Източник: КЗК

Бележки: * Премиен приход на човек от населението;

 ** Дял на активите по доброволно здравно осигуряване от БВП

*** Позиции на най-големите участници на пазара (четири от дружествата) – данните показват, че за периода националният пазар на доброволно ЗО от слабо конкурентен с високо ниво на концентрация се изменя на сравнително конкурентен със средно ниво на концентрация.

Към момента повечето от дружествата са в „режим на изчакване" на нормативни промени за демонополизация на НЗОК и могат да поемат клиенти, които имат възможност да плащат (ако им се позволи да избират между тях и държавната здравна каса).

Няма нужда това болезнено изчакване да продължава докато сегашната система фалира. Реформата е повече от належаща, а данните показват, че по основните показатели пазарът отбелязва стабилен растеж и е достатъчно подготвен да осигури:

• – по-качествени услуги
• – повече избор за потребителите
• – по-ниски цени на медицинските услуги
• – по-добро заплащане на медицинските специалисти
• – по-малко разходи за бюджета.

* Анализът е публикуван на интернет страницата на КЗК – http://www.cpc.bg/