Има ли добри новини при образованието
Българските четвъртокласници отново се представят сравнително добре по четене и разбиране на литературен текст. Международното изследване PIRLS за 2016 г. поставя България на 14-то място сред 50 държави по света. Първите места са заети от Русия, Сингапур и Хонконг, а последните – от няколко африкански държави (Мароко, Египет и Южна Африка). През 2016 г. резултатът на България се повишава, но е около нивото си през 2001 г. след спад в предходните издания.
Добрите позиции на страната показват, че в началните класове традиционната образователната система се справя относително добре. Причините са лесният учебен материал, влиянието на родителите, големият дял на децата, обхванати от предучилищното образование и (поне правно) равният достъп до образование.
Още тук, обаче, се загатва друг проблем, който е ключов и за обяснението на недоброто представяне на страната при оценяване на знанията и уменията на учениците в по-горните класове. За него съдим най-вече от изследванията PISA. В България има относително висок дял ученици, които нямат и минимални умения за четене, както виждаме от последното изследване PIRLS. 5% от българските четвъртокласници не са успели да достигнат и най-ниския праг, докато при страните-първенци в класирането този дял е в рамките на 1-3%, а средния за всички изследвани държави е 4% (тук трябва да се има предвид че в африканските този дял е около 70%, което влияе върху средния резултат). Същото разслоение виждаме и в данните от външното оценяване след седми клас (тук) и зрелостния изпит (тук и тук) в страната, а средният процент на 15-годишните ученици в България, които не издържат изпитите на PISA по четене, математика и наука, е над 40% при под 20% в ЕС в последното издание на изследването.
Голямо влияние върху представянето на децата при всички образователни изследвания имат семейната и социалната среда, а резултатите доказват, че училището не може да се справи с голяма част от негативите на средата. Основна причина за това е, че училищата не контролират посещенията на учебните занятия, за да не изгубят финансирането си спрямо броя на учениците, а строго определените съдържание и метод на работа не могат да отговорят на нуждите на определени ученици (основно от малцинствата), нито позволяват някаква степен на иновативност за по-добри резултати.
В този смисъл позицията на класацията в PIRLS и тази година показва, че четенето на българските ученици в края на началното образование е на относително добро ниво, но достъпът до качествено образование остава силно неравен и това се отразява в голяма степен на резултатите в последващите образователни степени.
