Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Илюзиите на големите разходи*

Автор: Ричард Ран** / 19.08.2011
Оцени тази статия:

Либералните учени глави фантазират, че повече разходи ще оправят икономиката

Много от официалните медии и по-специално някои от коментаторите на MSNBC[1], обявиха за заблудени и дори за още по-зле, членовете на Чаената партия и техните поддръжници в Конгреса, които не гласуваха за споразумението за тавана на държавния дълг.

Заблудата е погрешнo убеждение силно поддържанo въпреки убедителни, но противоречиви факти. Чаената партия твърди, че споразумението няма да постигне почти нищо, което да спре Съединените щати да престъпят ръба на бюджетния дефицит и че продължаващите безотговорни дефицити, изискват по-силнo лекарствo като добавка в Конституцията за балансиран държавен бюджет. Идеята за конституционна добавка, която да балансира бюджета или да ограничи данъците и спестяванията e подигравана като ненужна и нереалистична от самодоволни, ляво настроени коментатори.

Тези, които следят цифрите, за разлика от тези, които просто изказват мнения, определено мислят, че споразумението за бюджета е, меко казано, недостатъчно. Фондовите борси се сринаха, Standard & Poor’s[2] намаляват кредитния рейтинг на американския дълг, а коефициентът на Американския брутен вътрешен продукт към държавния дълг достигна 100 процента. Тези, които злословят срещу Чаената партия, пренебрегват факта, чe изпълнителният директор на Standard & Poor’s каза, че те вероятно нямало да намалят кредитния рейтинг на Съединените щати, ако добавката към Конституцията за бюджетен баланс беше включена. Настроените срещу Чаената партия се опитваха да обяснят реакцията на борсите като следствие от липсата на споразумение за повишаване на данъците.

Ако гребете с приятел с лодка и сте убеден, гледайки и разчитайки картите, че до 5 минути ще преминете през огромен и вероятно смъртоносен водопад, докато вашият приятел с не толкова добри математически и географски познания е убеден, че имате 15 минути преди да достигнете водопада, бихте ли направили компромис като се съгласите да продължите още 10 минути преди да се върнете към брега? Лудост е да се съгласиш на компромис в такава ситуация. Понякога има смисъл да направиш компромис, но в други случаи може да е фатално.

Президентът Обама твърди, че републиканците са  безотговорни в отказа си да затворят „данъчните вратички” за собственици на частни самолети и петролните компании. Оказва се обаче, че тези „вратички” не са нищо повече от амортизации на капиталови разходи (например дa се позволи възвръщането на  инвестиция преди да бъде данъчно обложена), което е необходимо, за която и да е бизнес инвестиция. В света няма по-скъп самолет от Air Force One (Boeing-a 747 на американския президент). Можете ли да си представите воя, ако Конгресът започне да настоява, президентите да заплащат  пълната стойност за  всяка политическа или друга несъществена употреба на Air Force One – включително амортизацията и целия свързан с него персонал, вместо досегашната практика за заплащане на стойността на еквивалентните самолетни билети и такси?

Докато държавнaтa администрaция продължава да расте по-бързо от икономиката – както ставаше през последно време – никакво данъчно повишение не може да разреши проблемa. Самозаблуждаващо или безотговорно е да мислим, че този тип данъчно повишение, за което говореше президентът, ще направи нещо сериозно, за да разреши ситуацията с държавния дълг – a вместо това няма да направи проблема с безработицата по-лош.

Стивън Ратнър, бивш кадър на Обама от Министерството на финансите и един от ключовите архитекти на сегашния икономически безпорядък, който в момента e телевизионен коментатор по MSNBC1, нарича поддръжниците на Чаената партия – „терористи”, както ги наричат и други изявени демократи. Въпреки емпиричните доказателства и своите собствени прогнози, господин Ратнър продължава да проявява определена форма на халюцинация наречена „когнитивен дисонанс” като настоява, че по-високите нива на разходи и данъци ще повишат трудовата заетост. Кой е по-голям икономически „терорист” – този, който настоява да не се повишава нетърпимият дълг без правдоподобен план за намаляването му или този, който настоява да се продължaвa политикатa, която доведе до повече безработица и до почти никакъв растеж.

Може би сте чули коментари на някои от избраните представители на демократите или сте гледали някои от телевизионните реклами, които изискват да не се правят промени в социалното осигуряване, здравното осигуряване, здравната помощ и другите социални придобивки. Държавните статистики показват, че без реформи, социалните придобивки ще погълнат целия федерален бюджет, a след това и икономиката. Една от рекламите е спонсорирана от група, причисляваща се към работническите прoфсъюзи. Аз се свързах с групата, за да попитам за нейните алтернативи на предлаганите промени в тези социални придобивки. Говорих с човек от политическия им отдел, който не оспорваше моите сметки, но ми каза, че неговата организация просто иска да няма съкращения и, че другите трябва да измислят разрешението. Хммм, ако някой пуска реклами, изисквайки дължината на дневната светлина през януари да е същата като през юни, но не предоставя предложение за това как да се постигне невъзможното, вие правилно ще помислите, че те са заблудени.

Невероятен е начинът, по който официалните медии напълно пропускат факта, че повече от половината демократи гласуваха срещу споразумението за бюджета и тавана на дългa, oсновно защото не харесваха дори и малките съкращения в разходите. Но по-малък процент от републиканците гласува срещу законопроекта, защото те правилно видяха, че е недостатъчен да се справи с бюджетния проблем, a сега те са наричани „заблудени”.

Ние знаем от изследвания на когнитивния дисонанс, че доста хора, които са инвестирали значително в лоши идеи като тези, които предсказват със сигурност дата, когато светът ще свърши, ще продължат да защитават тези грешни убеждения с някакви неубедителни извинение, дори и когато датата дойде и си отмине. Хората, които твърдят, че повече държавни разходи, данъци и регулации ще донесат икономическо спасение с по-висок растеж и повече работни места са също толкова неверни и разрушителни пророци.   

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 8 август, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Емилия Шехтова – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ. 

 


[1] Американска кабелна телевизия специализирана в излъчването на новинарски емисии и известна с прогресивните възгледи на коментаторите си и предпочитанията си към Демократическата партия.

[2] Една от трите големи „рейтинг агенции” (“rating agencies”), които оценяват различни ценни книжа и държавни дългове.