Икономиката забавя своя спад
Експресната оценка за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2010 г. съвпадна с очакванията за забавяне спада на българската икономика. В същото време, обаче, размерът на реалното свиване на БВП от 4% за тримесечието се оказа доста по-лош от преобладаващите прогнози и в този смисъл, представляваше неприятна изненада. Тези 4% ни наредиха след най-зле представящите се икономики в ЕС през първото тримесечие, като единствена Латвия бележи по-слаб ръст. Това, обаче, не бива да ни учудва, тъй като кризата в България пристигна със закъснение от малко повече от едно тримесечие на фона на Западна Европа и съответно и преодоляването й би следвало да се забави.
Странното е, че всъщност основните отрасли на икономиката – услуги и индустрия – бележат сравнително малък спад от 2,2 и 1,3% съответно, а селското стопанство, което заема дял от само 3,5% в брутната добавена стойност, се е свило с 3,4%. Всъщност свиването на БВП с 4% реално се дължи изцяло на статия, наречена „Корективи” (-13,5%), която при предварителните и окончателните данни за БВП би следвало да намали своя сегашен дял от почти 15% за сметка на отраслите.
От страна на търсенето кой знае какви изненади в данните няма – инвестициите продължават да се свиват на годишна база, но наблюдаваме значително забавяне на спада им. От над 30% през предходните две тримесечия, инвестициите се свиват с 15,8% през първото тримесечие на 2010 г. При крайното потребление също няма нищо неочаквано – то продължава да се свива на годишна база (-6,3%) в резултат от кризата и нейните ефекти върху заетостта и доходите. Нашите очаквания са за стагниращо потребление поне до към края на тази година, заради традиционно по-бавното му възстановяване след кризи.
В същото време възстановяващият се износ, който от ноември месец бележи увеличаващ се положителен ръст, се вижда и в данните за БВП. Предвид факта, че Западна Европа вече излезе от кризата след като Еврозоната отбеляза положителен ръст през първото тримесечие на 2010 г. (макар и само 0,5% на годишна база), можем да очакваме, че България ще се възползва от засилване на външното търсене през следващите месеци. Ясно е, че както и кризата в България беше привнесена отвън, така и нейното преодоляване пак ще започне в резултат от външни фактори, предвид високата отвореност на нашата икономика.
Предвид данните за Западна Европа, положителен ръст на българската икономика би могъл да се очаква още през второто тримесечие на 2010 г., но по-вероятно е това да се случи от третото тримесечие нататък. За това говорят и последните проучвания на бизнес климата у нас и промишленото производство. Според последната статистика за промишлеността, индустриалното производство и продажби за първи път отбелязаха положителен ръст през март месец, който очакваме да се засили през настоящото тримесечие. Както коментирахме наскоро, бизнес климатът отбеляза значително подобрение на месечна база през април, като всички сектори, включени в изчислението на индикатора – промишленост, строителство, услуги и търговия на дребно – показаха подобрение.
Въпреки че очакваме положителен ръст на българската икономика от второто или третото тримесечие на 2010 г., този ръст най-вероятно ще остане анемичен заради слабото вътрешно търсене. Възстановяването на индивидуалното потребление, както и възобновяването на капиталовите потоци към България биха създали нужната база за един по-сериозен ръст на икономиката в средносрочен план. Проблемът с капиталовите потоци, обаче, не е за подценяване. Предвид отдръпването на капитали от развиващите (т.е. по-рискови) се икономики вследствие на кризата не подмина България. Дори и тези потоци отново да потекат към нас, чужди инвестиции в размерите, които виждахме преди кризата, са малко вероятни, да не кажем невъзможни. Това е така както и заради бума в строителството, недвижимите имоти и финансите, който няма да се повтори, така и заради глобалните ефекти от кризата върху инвеститорските настроения и възприятия за риск. В този смисъл, един висок дългосрочен растеж би разчитал и на увеличени вътрешни спестявания. За да се стимулират последните има няколко готови рецепти, като на първо място трябва да се намали изземването на средства от страна на държавата под формата на данъци, такси и други плащания към бюджета. За съжаление, обаче, в България се наблюдава движение точно в обратната посока – макар и засега да не вдигат данъците, държавните разходи растат, а с това и делът на държавата в икономиката. А както знаем, има редица изследвания от последните години, които доказват обратнопропорционалната връзка между ръста на икономиката и държавните разходи[1]. Т.е. искаме ли висок икономически растеж за България, пътят минава през свиване на дела на държавата – просто и ясно.
[1] Виж, например: http://www.heritage.org/Research/Reports/2005/03/The-Impact-of-Government-Spending-on-Economic-Growth
