Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономиката през 2007 г. – очаквания

Автор: Димитър Чобанов / 06.01.2007
Оцени тази статия:
Новата календарна година е повод да се направи прогноза за развитието на икономиката в България. Основен фактор се явява стопанската политика на правителството, която ще се влияе от членството на страната в Европейския съюз, стабилността на управляващата коалиция и местните избори. Разбира се, не бива да се подценяват способностите на частния сектор да генерира стойност, но потенциалът му до голяма степен може да бъде ограничен от правителствената политика.

Засилващата се интеграция на българската икономика към европейските, нарастващата външна търговия, либерализацията на финансовата сметка водят до по-силна зависимост от решенията на институции като Европейската комисия и Европейската централна банка, докато изтичането на споразумението с Международния валутен фонд ще ограничи влиянието му. Очакванията за продължаване политиката на нарастващи основни лихвени проценти, определени от ЕЦБ, би трябвало да намалят разполагаемия ликвиден ресурс и оттам да ограничат възможностите за инвестиции в икономики като българската.

След рекордното реално нарастване на брутния вътрешен продукт през 2006 г. се очаква през 2007 растежът леко да се понижи, като все пак се запазят стойностите от около 6%. Един от факторите за това е членството на страната в ЕС, което доведе до по-голямо нарастване на инвестициите с цел подготовката на българските фирми за изпълнение на изискванията към тях, както и оптимизма им, свързан с нарастващите възможности за участие на европейските пазари.

От друга страна през последните години се наблюдава тенденция към подобряване на средата за бизнес, което е свързано не само с ЕС, но се предприемат някои стъпки като понижение на преките данъци, облекчаване на някои регулаторни режими. Това се констатира и при някои международни сравнения, но въпреки това не могат да се достигнат добрите световни практики. Единствено по отношение на данъка върху печалбата беше постигнат сериозен успех с въвеждането на 10% ставка, но останалите компоненти все още биха могли да бъдат подобрени.

Растежът на инвестициите ще продължи да надвишава този на БВП, но все пак разликата ще се понижи. Все пак делът им вероятно ще се запази над 30%. По-умереното нарастване на потреблението ще допринесе за лекото покачване на дела на брутните спестявания до над 16%. Резултатът ще бъде стойности на дефицита по текущата сметка на платежния баланс близки до тези от предходната година. Членството на страната в ЕС обаче ще повлияе на отчитането на вътреобщностната търговия, което ще се отрази и върху официалните данни, което ще затрудни и прогнозирането на този показател.

От средата на 2006 г. Българската народна банка започна да разхлабва ограниченията върху търговските банки по отношение на кредитирането. Повишението на основните лихви на ЕЦБ намалиха необходимостта от рестриктивни мерки от страна на БНБ и това ще бъде в сила и през 2007 г. Освен това влиза в сила т.нар. единен паспорт, който дава право на лицензирани финансови посредници в страна от Съюза да оперират и в България, без да бъдат ограничавани в такава степен, както местните такива. Следователно може да се очаква засилване на конкуренцията на местния финансов пазар, което ще оказва позитивно влияние върху цялата икономика.

След високите темпове на нарастване на цените през 2006 г. (достигнаха над 8%), през 2007 г. се очаква известно успокояване до около 4-5%. Продължаващото нарастване на паричното предлагане, свързано с растежа на кредитите, повишените акцизи върху горивата и алкохолните напитки, нарастването на административно определените цени действат проинфлационно, докато политиката на по-високи лихви на международните пазари от страна на ЕЦБ (и на Федералния резерв), а оттам и на българския, както и изтеглянето на ликвидност чрез бюджетния излишък ще противодействат на тази тенденция.

Развитието на трудовия пазар ще продължи в посока намаляване на коефициента на безработица и повишаване на заетостта. Причината за това е развитието на частния сектор, който е генератор на нови производителни работни места, докато членството в ЕС ще доведе и до по-нататъшно увеличаване на заетите в публичния сектор. Заявеното от правителството намерение за намаление на администрацията през 2006 г. с 10% си остана такова, а през 2007 г. вероятно няма да има промени в тази насока.

Намаляването на осигуровките от началото на 2006 г. повлия положително както върху заетостта, така и върху размера на официалните заплати в страната. За момента обаче не е ясно дали такова понижение ще се случи и през 2007 г. Въпреки това се очаква нарастването на производителността на труда да продължи и това да повишава равнището на заплатите в частния сектор. Заедно с това заплатите в публичния сектор се използват като инструмент в т.нар. политика по доходите, като засилват натиска върху частните работодатели. Заедно с това по-ниската инфлация ще даде възможност за по-висок реален растеж на заплатите.

Публичният сектор продължава да е ниско ефективен и това се отнася за ключови области като образованието и здравеопазването. През 2006 г. бяха предприети някои стъпки за подобряване на ситуацията като въвеждането на единен стандарт за обучението на учениците, докато в здравния сектор финансирането на болниците беше прехвърлено изцяло към НЗОК. Тези действия обаче не са достатъчни да разрешат сериозните проблеми. През 2007 г. частичните реформи ще продължат, без да окажат съществено влияние върху качеството на получаваните услуги.

Приходите в държавния бюджет ще се повлияят от промяната в режима по данъка върху добавената стойност, но въпреки това отново ще бъде реализиран бюджетен излишък. Относителният му размер спрямо БВП ще бъде по-малък спрямо 2006 г. поради вноската в бюджета на ЕС, която се явява допълнителен разход. Все пак излишъкът ще достигне поне 2% от БВП за 2007 г.
Като цяло през 2007 г. българската икономика ще продължи доброто си представяне. Източникът на растежа отново ще бъде частният сектор, докато ниската ефективност в обществения ще се запази. Все пак позитивните промени от последните няколко години, насочени към разширяване на стопанската свобода, ще позволят икономиката да продължи да се развива, без да може да достигне най-добрите световни практики.