Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономиката през 2006 – очаквания

16.12.2006
Оцени тази статия:

Началото на 2006 г. е добър повод да се направи прогноза за развитието на икономиката в страната. Някои от факторите, които ще предопределят характера на провежданата стопанска политика през годината, са решението на Европейската комисия за приемането на България в Европейския съюз, президентските избори и изтичането на споразумението с Международния валутен фонд. Тази политика, от своя страна, се явява съществено ограничително условие пред възможностите за развитие както през тази, така и през следващите години.

Освен това българската икономика е малка и отворена и силно се влияе от развитието на международната конюнктура, която би могла да окаже неблагоприятно въздействие. По-рестриктивната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Федералната резервна система ще намали свободните средства за инвестиране и съответно възможностите за приток на капитали в страната. Високите цени на енергийните ресурси и суровините повишават разходите за производство особено в относително по-неефективна икономика като българската, което ще действа забавящо на стопанското развитие.

Реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) ще продължи да нараства с темп от около 5%, но постигането на по-високи стойности е трудно постижимо. Основата за растежа на БВП е по-високата производителност на българските фирми, която се обуславя от нарасналата инвестиционна активност и преструктурирането на икономиката. Според официалната статистика все по-голяма част от добавената стойност се създава в частния сектор (по принцип е трудно да се прецени дали в обществения сектор се създава стойност или просто се преразпределя) и тази тенденция ще продължи през 2006 г. Причините за това са приватизацията на държавните активи и по-високата ефективност на частния сектор.

Растежът на инвестициите ще продължи да изпреварва този на БВП и съответно делът им ще продължи да се увеличава, което заедно с нарастването на потреблението (макар и по-бавно като темп) ще доведе до задържане дела на брутните спестявания от БВП под 14% и ще допринесе за запазване дефицита по текущата сметка на платежния баланс на стойности близки до тези през 2005 г. – тоест поне 12% от БВП.

Един от основните отрасли, които пострадаха от наводненията, е аграрният. Очакваното реално понижение на продукцията през 2005 г. е с над 10%. Развитието през 2006 г. трудно може да се прогнозира, тъй като в много голяма степен зависи от климатичните условия. Мерките, които се предприемат за преодоляване последствията от наводненията, не са ефективни, централизираната система за управление на водите не се реформира и възможното повтаряне на ситуацията от миналата година ще доведе до също толкова неблагоприятни резултати. Забавеното развитие в сектора се дължи освен това на ограничените инвестиции и разпокъсаността на земеделската земя, което също остана нерешен проблем през годината.

Провежданата от Българската народна банка политика, насочена към ограничаване темпа на нарастване на кредитите, ще бъде подпомогната от увеличаването на лихвата по рефинансиращите операции на ЕЦБ. Все още търсенето на кредити от гражданите и фирмите е високо, а конкуренцията между банките създава условия за по-изгодни условия за потребителите. Все пак през 2006 г. може да се очаква задържане на лихвените равнища в страната и дори лекото им покачване поради оскъпяването на привлечения в банките ресурс както от чуждестранни, така и от местни източници.

Инфлацията ще запази едноцифрените си стойности, но е възможно да достигне 7-8% средногодишно. Факторите за това са продължаващото нарастване на паричното предлагане, високите цени на горивата и увеличаването на акцизите върху тях, както и върху алкохолните напитки цигарите. Действията на централната банка (контрол върху темпа на растеж на кредитите) и правителството (поддържане на голям по размер бюджетен излишък) са насочени в противоположната посока и вероятно ще окажат въздействие, но въпреки това темпът на инфлация ще е висок.

Развитието на трудовия пазар ще продължи в посока намаляване на коефициента на безработица и леко повишение на заетостта и новите работни места в частния сектор. Очакваното оптимизиране на броя на служителите в държавната администрация вероятно ще бъде твърде малко. Заложената в бюджета стойност от 10% намаление на служителите изглежда по-скоро като пожелание, като вероятно ще бъде съпроводена от увеличаване на администрацията в други институции, оправдано с евроинтеграцията.

Реформите в образованието и здравеопазването няма да се случат. Учителите и по-конкретно учителските синдикати показаха недвусмислено, че ще се противопоставят на всякаква реформа, като дори успяха да си издействат увеличение на заплатите. Положението в здравеопазването е сходно. Резултатите от всичко това са все по-лошо качество на публичните услуги при нарастваща цена и двойно плащане за получаване на една услуга от страна на данъкоплатците.

Повишението на номиналните работните заплати през 2006 г. вероятно ще покрива нарастването на цените, но промяната в реалната заплата ще бъде около 4-5%. Факторите, които водят до увеличаване на реалните заплати, са производителността на труда и намаляване на осигурителната тежест, а в противоположна посока въздейства инфлацията.

И през 2006 г. ще продължи тенденцията за преизпълнение на приходите в консолидирания бюджет. Преразпределението през бюджета няма да се понижи, но за първи път е заявена ясно цел за бюджетните разходи, които не трябва да надвишават 40% от БВП. Резултатът от това отново ще бъде излишък в бюджета – тоест правителството ще отнеме повече средства от данъкоплатците отколкото са му нужни дори при ситуация на голяма неефективност на разходите като сегашната.

Все пак изпълнението на поставената цел може да не сполучи като е възможно за това да повлияе изтичането на споразумението с МВФ през септември. То действа възпиращо на изразходването на средства от бюджета, а според някои министри от правителството 2006 ще бъде година на мащабни инвестиции финансирани от бюджета и фискалния резерв. Намеренията за тези инвестиции както винаги са добри, но до настоящия момент никоя от тях не е подкрепена със солиден анализ на ползите и разходите от нея. По този начин съществува опасността от харчене на много големи по размер средства за неефективни проекти, които биха имали по-скоро предизборна насоченост.

Като цяло 2006 г. се очертава отново като такава с умерен растеж и липса на съществени реформи. Средата за бизнес не предполага ускоряване на развитието и в резултат от това се пропускат възможности пред гражданите на страната. По този начин перспективата пред българите в по-дългосрочен план не изглежда особено оптимистична.

Таблица 1: Избранипоказатели
Показатели2006
Растеж на БВП5%
Инфлация7.5%
Безработица10%
Текуща сметка/БВП12%
Преразпределение на БВП през консолидирания държавен бюджет42%
Бюджетен баланс/БВП3%
Растеж на реалната заплата5%
Източник: Прогнози на ИПИ