Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономиката излезе от кризата, но рисковете за бюджета са реални*

Автор: Петър Ганев / 14.10.2016
Оцени тази статия:

През последните месеци в общественото пространство е наситено с макроикономически оптимизъм. Есенните прогнози за ръста на икономиката са по-оптимистични от тези през пролетта, като това се потвърждава и от международните институции. Пазарът на труда продължава да е динамичен, като броят на заетите вече е устойчиво над 3 млн. души. Безработицата също падна до 8% при нива от 11-12% преди само две години. Приходите в бюджета са над очакванията и към края на третото тримесечие на годината сме на сериозен излишък. Последното, разбира се, води и до натиск за повече разходи в публичния сектор – например вече обещаното увеличение на учителските заплати. Това са само част от новините, които следва да отразяват един икономически подем и да водят до оптимизъм сред обществото.

Натрупването на подобни новини не е изненада. На икономиката й трябваха 5 пълни години да се отърси от кризата. У нас тя се настани през 2009 г., а се отърсихме от нея, когато достигнахме предкризисните нива през 2014 г. В края на този период се разгърна и политическата криза у нас, която започна с протести през 2013 г., а апогеят u беше фалитът на КТБ. И двете кризи издъниха бюджета на държавата. Кумулативният дефицит в периода 2009-2012 г. беше 5,3 млрд. лв., а през 2013-2015 г. достигна 7 млрд. лв. Именно през втория период се повиши и държавният външен дълг заради нуждата от финансирането на бюджетните дефицити и стопения фискален резерв. На фона на отърсването от тези две кризи и по-осезаемото възстановяване в Европа беше нормално раздвижването у нас да се усети през 2015 и 2016 г. България съвсем не е изолиран случай – подемът се усеща по сходен начин в целия регион, в т.ч. в повечето ни съседки, при това независимо от членството им или не в ЕС.

Наред с оптимизма обаче има и много подводни камъни. Почти единодушно световните институции посочват политическите рискове пред растежа и публичните финанси в развиващия се свят като водещи. Това е особено вярно и у нас. Както вече видяхме, политическата криза в България донесе дори по-голяма загуба за бюджета от икономическата. През последните години публичните финанси са изключително податливи на един или друг политически провал. Затова и стана традиция бюджетът да се актуализира всяка година. Тази година въпреки доброто представяне на бюджета отново се появи лоша новина – плащането по делото “Белене”. Това е кристален пример за цената на политическия риск, която всички данъкоплатци плащат. Предният такъв беше КТБ.

Този политически риск е донякъде в основата и на един от най-слабо представящите се макроикономически индикатори – инвестициите. Докато потреблението и износът подкрепят растежа през 2016 г., инвестициите, или т.нар. брутообразуване на основен капитал, почти не допринасят. В макроикономическата прогноза на финансовото министерство се залага по-сериозен ръст на инвестициите едва през 2018 г. Тук, разбира се, се проявяват две слабости – ограниченият приток на чужди капитали след кризата и известната зависимост от т.нар. публични инвестиции, които в голямата си част са по европейски програми. През последните години усвояването на европейски средства започна да изпреварва притока на чужди капитали, което, отчитайки реалните ефекти (върху съвкупното производство, заетостта и потенциала на икономиката) от едните и другите, е притеснително.

Темата за инвестициите ни препраща и към заетостта, която видимо губи своята инерция. През 2014 и 2015 г. у нас се създаваха по 40-50 хил. работни места на тримесечие. През 2016 г. са в рамките на 20-25 хил., тоест насищането на пазара на труда е осезаемо. Една от причините за това се крие в образованието и липсата на квалифицирани кадри – на практика към средата на текущата година всяка трета фирма споделя, че среща трудности с намирането на работна сила. Това е структурна слабост, която носи своя риск и може да бъде ограничителна пред подема в следващите години.

Наред с това обаче очакванията са да се усили натискът върху заплатите. Плановете на администрацията също са насочени към повишаване на възнагражденията – официалната прогноза за нарастването на индикатора “компенсация на един нает” е сред най-завишените в последната макрорамка (ръст с 5-6% на годишна база през 2016-2019 г.). Това е донякъде обосновано поради повечето пари в бюджета и насищането на пазара на труда, но в същото време може и да предизвика проблеми по оста “купуване на подкрепа”. Историята от последните над 15 години показва, че и в добри, и в лоши години опитите да се решат политически проблеми с напомпване на заплатите не носят резултат – нито политически, нито икономически.

В заключение можем да кажем, че позитивните макроикономически новини от последните месеци не са фикция, а отразяват динамиката на една икономика, която се отърси от две тежки кризи. Политическите пречки пред растежа обаче съвсем не са за пренебрегване. Подемът в България не се отличава от темповете за региона, тоест много от добрите новини са в немалка степен привнесени отвън. В същото време структурните слабости (най-вече в образованието и пазара на труда) и политическите рискове (пред бюджета например) са съвсем реални. Неслучайно и кредитният рейтинг на страната все още не е повишаван след намалението му вследствие на КТБ.

Важно е да се отбележи и това, че дебатът за политическата стабилност или политическите рискове съвсем не се свежда до един или друг избор на данъкоплатците. Проявленията на политическите рискове в последните години – с бюджетния дефицит и актуализациите на бюджета, с КТБ и с “Белене”, не са продукт на една или друга партия, а на политическия ни елит. Разбиването на това статукво не минава просто през бюлетините, а през цялостно осъзнаване и преосмисляне на ролята на държавата (и съответно политиците) в икономическите отношения и на обвързаността на държава и бизнес. В годините на подем тези рискове често успяват да се скрият зад повечето възможности на бюджета (което вероятно ще е съдбата на случая “Белене”), но тяхното натрупване е неизбежно. Затова в рамките на наличния макроикономически оптимизъм и най-вероятно по-щедър бюджет през следващата година не бива да забравяме големите политически провали от последните години и обвързаностите, които доведоха до тях. 

* Статията е публикувана първо във в-к Труд. Оригиналната публикация е достъпна тук.