Икономика на тероризма*

След атентатите в Париж и сега след Брюксел хората съвсем не разбират по какъв начин правителствата може да се борят с тероризма. Същото важи и за „специалистите“. Не е ясно как противодействат на подобни деяния в бъдеще.

На този фон прокуратурата и ДАНС получиха политическо поръчение да подготвят до две седмици закон за това противодействие. От тази работа не очаквам да излезе нещо полезно.

Досега тези „органи“, народните представители и „специалистите“-коментатори показват неразбиране на това кои са терористите, какво ги движи и каква е икономиката на престъпността и тероризма.

Това не е тяхна вина. Няма кой да ги научи на съвременен анализ на данни и добра икономика. Работата и бюджетите на службите засега служат на банални политически цели и кадрите са подбрани да обслужват именно тези цели. Самите кадровици на съдебната система са от школата в Симеоново, където образованието по икономика не е най-доброто в страната.

Мисленето на избирателите по въпросите на тероризма е митологично и фолклорно. Това на политиците – също, с незначителни изключения. Коментаторите не са в състояние да формулират високи изисквания към законотворците. Онези, които могат, никой не ги слуша, даже ги мразят.

Ще се опитам накратко да запълня този вакуум.

Микроикономика на престъплението и терора

Изглежда невероятно, но престъпниците и терористите са рационални индивиди. От тях следва да се очаква, че ще преценяват шансовете си за успех като нормални хора.

Например крадецът по-вероятно ще нападне невъоръжена възрастна дама, отколкото бабанко с бицепси, нож или пистолет. Разбира се, има риск, ако е въоръжена, възрастната дама да го изненада. По същия начин терористът не би тръгнал под строй срещу въоръжено армейско или полицейско подразделение.

Изненадата на нищо неподозиращите индивиди е част от пресмятането на успеха.

Общото между фирменото управление на банда престъпници и банда терористи е, че то не е формално и публично, няма годишни финансови отчети и записите са закодирани и скрити. Менажирането на тези начинания изисква време и се опира на лични отношения и санкции за неизпълнение на задачите.

Употребата на думата „война“ спрямо терористите замъглява смисъла на контра-терористичните усилия. Освен в смисъла на „партизанска война“, но това е определение за методите на терористите, не на борбата с тях.

Проблемът с терористите е не че са много, а че са малко, много малко на брой. По-малко от партизаните и професионалните престъпници. Защото терористите рискуват повече и съзнателно се обричат на смърт. Страхът от начинанията им у самите терористи е по-силен.

Непосредствените разходи за осъществяване на нападението са пренебрежимо ниски.

Терористичната атака на Лондонската транспортна система от 7 юли 2005 г. струва не повече от 1 000 паунда – за взривно вещество, мобилни телефони за координация на действията и нищожни транспортни разходи. Куфарът с експлозив за влакова терористична атака по времето на световното първенство по футбол в Германия, разкрит малко преди да бъде взривен, е остойностен на 500 щатски долара. Дистанционно управляема бомба струва, в Афганистан например, 400 долара, по-евтино от умен телефон като iPhone 5. Цената на кола-бомба е между 12 и 20 хил. щатски долара, в зависимост от колата. Коланът с бомби на един самоубиец е не повече от 1 200 долара. Тези стойности се потвърждават и от анализите на атентата в Мадридското метро на 11 март 2004 г., при който загинаха 191 човека и 1 500 бяха ранени.

Инвестициите в подготовка на нападението също не са впечатляващи.

Оценката на инвестициите в Лондонската терористична група е 10 хил. паунда. Една от версиите за финансирането е, че това е станало от семейните спестявания на единия от самоубийците – помощник-учител по професия, от заможно семейство. Най-скъпата част от подготовката на нападенията от 11 септември 2001 г. са курсовете за пилотиране на самолети и командировъчните на терористите.

Тези начинания могат да бъдат подпомогнати и от дребни дарения. Терористите са най-често млади мъже – самоубийци, от които в нормалния живот се очаква да изкарват прехраната на близки и роднини. Застраховката на техния живот е неформална. Тя е част от инвестицията. Бенефициенти са близките и роднините. Когато такава застраховка се задейства, което съвсем не е задължително, близките получават от 2 до 4 хил. щатски долара.

Изводът е, че финансирането на тероризма, както и инвестициите в подготовката на традиционните престъпления, не могат да бъде проследени чрез наблюдение на банкови преводи и през компаниите за парични преводи. Сумите са под прага на наблюдението.

Политическа икономия

Актовете на тероризъм разрушават нормалния жизнен цикъл на обществата. Но е важно да се сметне доколко.

Може да изглежда аморално, но животозастрахователните дружества знаят как да изчислят „цената“ на загубения човешки живот и имат точна оценка на риска. Въпреки бомбастичните сметки, загуби на застрахователни дружества и авиокомпании, икономиката на САЩ остана незасегната от атентатите на 11 септември. Друг въпрос е цената на войните в Ирак и Афганистан.

Същото може да се каже и за живота на Париж и икономиката на Франция след 13-ти ноември м.г., макар за месец след събитията загубите на туризма и увеселителната индустрия да са очевидни и вече точно пресметнати. Загубите от атентата в Мадрид са 212 млн. щатски долара, а БВП на страната за 2004 г. е 1 трлн. долара.

Както отбелязва и колега от Университета Джордж Мейсън, терористът е противоречива душа: хем е убеден, че цивилизованото общество не разбира никой друг език, освен този на терора и бомбите, хем успехът му зависи от скрупулите на това общество. Ето списъка на скрупулите:

• Заподозрените не ги арестуват без солидни доказателства,
• Правата на обвинените се спазват,
• Близките и роднините не ги наказват,
• Щом видят кръв, тези общества губят съзнание.

Политическите системи без скрупули, в които убиват заподозрени, би трябвало по-рядко да са обект на нападение. Това също може да е доказателство за рационалността на тероризма.

Но в действителност не е така.

От 2001 до 2015 г. в света от деянията на терористи са загубили живота си 108 294 човека. От тях само 402 са жертвите в Западна Европа. Българският атентат в църквата „Св. Неделя“ държи световен рекорд по жертви в мирно време в Европа чак до 1972 г. (когато съвкупните жертви на Ира-извънредни надминават броя на убитите през април 1925 г. в София).

За същия период от неислямските страни с най-много жертви са САЩ (3 047 жертви) и Русия – 2 606 души[1]. За последните години 80% от смъртта, причинена от тероризъм, е в ислямски страни. А в списъка на десетте страни с най-много жертви на тероризма от 2004 до 2014 г. единствената европейска страна е Украйна – с 2% от жертвите (макар да е очевидно, че тероризмът там е война).

Един от начините цивилизованите общества да не губят съзнание при вида на терористични начинания е да отчетат и някои общоикономически феномени. Ако не от всички, то поне от онези, които ще съставят закона и ще се „борят“ с тероризма.

Например очевидно е, че ако сравним броя на всички жертви на тероризъм извън военните конфликти във всички региони на света с населението, ще видим, че става дума за една жертва на 12,5 млн. души за периода от 1975 до 2003 г. Само за шест години Интифадата в Израел има една жертва на всеки 72 хил. души и честотата на смъртните случаи от автомобилни катастрофи в САЩ само за 2008 г. е 1 на 82 хиляди.

От казаното е видно:

• че основен обект на тероризма не са страните от ЕС;
• че най-много са жертвите в ислямските страни, особено в Ирак, Афганистан, Пакистан и (напоследък) Сирия;
• че извън тези страни, т.е. в Европа и Северна Америка, рискът от тероризъм е управляем като всеки друг риск – чрез застраховане и – поради посочената специфика на тероризма – с подобряване на работата на съответните служби, но без компромис със „скрупулите“.

Ясно е и че хората бягат в Европа от тероризма и войната, и защото харесват тукашното обществено устройство и скрупули. Първостепенен проблем на Европа не е броят на бежанците, а простото обстоятелство, че системите на държавата на благоденствието не издържат. Например МРЗ пречи на асимилирането на емигрантите. Това подклажда и неприемането на тяхната култура, и гетата, от които израстват престъпници и терористи.

Профилиране на терориста

Подобряването на работата на службите не е следствие на законодателство, а на правилното познаване на врага. Ако увеличите например наказанията, което у нас вече стана с неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, с нищо не може да демотивирате човек, който е решил да се самоубие.

Следователно трябва да изучите човека и неговата група.

Зад него сега стои и Ислямска държава. Тя има приходи около 2 млрд. щатски долара. Това вероятно донякъде облекчава финансирането на тероризма. Но, както стана дума, то никога не е било съществен проблем. И, второ, самата тази държава води война, трябва да се издържа и краде. Това не оставя свободни значителни средства. Вероятно обаче има инвестиции в обучение на терористи, оценката е че става дума за около 400 „студента“. За успеха на борбата с тероризма у нас е жизнено важно да се разберат онези четири-пет локални опосредствани войни, в които участва Ислямска държава.

На това отгоре през 2015 г. 89% от населението на арабските страни не одобрява Ислямска държава при безрезервно одобрение от 3% (с уговорки – до 7%).[2]

Освен че са малко на брой и в трудното положение на самоубиец, терористите имат и други важни характеристики.

Например очевидно е, че те не са бежанци, а установени граждани на страните, в които се самоубиват, участвайки в малка група, координираща сложна логистика. Самоубийството е сложен акт, хората се страхуват от него и нерядко са склонни да предават групата.

Не е задължително те да са имигранти от арабски страни. Преди осем месеца в Белгия бе разкрита 23-членна терористична група от бивши граждани на Руската Федерация. Сред заподозрените в онзиденшните атаки също имаше граждани на Русия и Белорусия.

Много изследвания показват, че терористите в Израел, САЩ, Великобритания и другаде не са отчаяни, бедни и необразовани младоци, които няма какво да губят. Това са обяснения на български „специалисти“, които нямат друга схема за обяснение на света освен марксизма.

Всъщност проблемът на България е, че тези хора, с малки изключения, формират възгледите на управляващите патриотарски партии, съветват правителството и са любими гости на политическите предавания на телевизиите.

Разкопаването на големи бази данни за терористите, вече натрупани в Северна Америка и Западна Европа, показва съвсем друг портрет на терориста: той е млад, интересуващ се от политика, готов на други престъпни деяния, от привилегировано или поне донякъде заможно семейство.

Религията не е основна мотивация, макар тя да има роля при рекрутирането на терориста. Другото е смесица от мотиви – политически убеждения, мъст, омраза, унижение и алтруизъм. Някои райони, дори малки градове в Либия, Пакистан и Афганистан, доставят терористи „на едро“ – поради битуващи на местно ниво отчаяние, гордост, гняв, чувство на безсилие, местна традиция за съпротива и религиозен план.[3]

Казвайки всичко това, ми се струва, че службите в България трябва да образоват, а не да пишат поредния закон. Особено важно е самообразованието по икономика и big data mining. Самообразованието е трудна работа, трябва да се знаят и чужди езици. По-изгодно би било да се наемат частни фирми за профилирането на възможните терористи. Казват, че българските фирми за анализ на големи бази данни били много добри.

*Статията е публикувана за първи път в „Мениджър.News” на 24 март 2016 година.

[1] Виж подробности в: Chris York, Islamic State Terrorism Is Serious But We’ve Faced Even Deadlier Threats In The Past, 29 November 2015, at: http://www.huffingtonpost.co.uk/2015/11/28/islamic-state-terrorism-threat_n_8670458.html

[2] Виж: The 2015 Arab Opinion Index: Results in Brief, 21.12.2015, Doha Institute, at: http://english.dohainstitute.org/content/cb12264b-1eca-402b-926a-5d068ac60011

[3] Виж например: Riaz Hassan, What Motivates the Suicide Bombers? Study of a comprehensive database gives a surprising answer, YaleGlobal, 3 September 2009, at: http://yaleglobal.yale.edu/content/what-motivates-suicide-bombers-0  и Friedrich Schneider, Tilman Brück, Daniel Meierrieks, The Economics of Terrorism and Counter-Terrorism: A Survey (Part I)р CESIFO WORKING PAPER NO. 3011, APRIL 2010