Икономика на съществуването, бедността и измерването на стопанското развитие

“Времето има тенденция да бъде лошо в страни с централно контролираниикономики – в тази подигравка се съдържа съществена истина”.

Питър Бауер

Проблемите на бедността

Според Питър Бауър основата на бедността не е в липсата на инвестиции инисък доход на глава от населението. Тя се дължи по-скоро на господствотона “икономиката на съществуването” пред “икономиката на размяната”.

Икономиката на съществуването предполага, че повечето фирми и стопанстваса помощни, те произвеждат не за да предлагат нещо, което другите ценят,а за да поддържат живота на човека или семейството, които произвеждат.

В такива икономики събитията, свързани с неподходящо стечение на обстоятелствата– като лошото време например – се превръщат във фундаментално нещастие и“стопански” провал. Всъщност причината е в това, че поддържащите стопанстванямат:
– запас от произведеното,
– връзки с външния свят,
които в контекста на размяната да компенсират лошото стечение на обстоятелствата.

Противоположно на илюзиите на съвременните антиглобалисти, Питър Бауърдоказва, че търговията и интеграцията с външния свят са условия за преодоляванетона бедността. “Напредъкът на икономиката към по-широка размяна – пише той– не предполага по-голяма несигурност като разход на производството, т.е.няма противоречие между напредък и сигурност”

Въпросният напредък към икономика на размяната не е плод на така нареченитеинвестиции, а се корени преди всичко в развитието на търговията и свързанитес нея институции: контакти с други търговци, складове, договори, финансиранеи гаранции по изпълнението на договорите[2].

Валидността на казаното за България

Безспорно България днес е далеч от контрола върху търговията както по времетона комунизма, така по времето на управлението на БСП през средата на 90-те(когато над 50 на сто от цените бяха контролирани от правителството).

В същото време обаче България си остава страна със силен непряк (административен)контрол върху споменатите институции. Още по-важно е, че вижданията за развитиетона икономиката на страната се основават на засилването на този контрол ипреразпределението, а не на освобождаването на силите на размяната, на намаляванетона общото данъчно облагане (върху корпоративния и личния доход и осигуровките)и елиминирането на административния контрол.

Контролът е разпръснат и невидим. Разходът на време, което отива за работас правителството, а не за производство, е два пъти повече от същото времев други изостанали балкански страни.

Поведенческите реакции на тази ситуация създават институционална демографияна икономиката, която е по-близка до икономиката на съществуването в странитеот третия свят.

Около две трети от фирмите са по-скоро в помощ на семействата и домакинстватаотколкото насочени към размяна, разгръщане на услугите и растеж. Те произвеждатоколо 1/3 от БВП, но съставляват над ? от официално регистрираните фирмив България.

Около двеста хиляди фермери в България произвеждат и разменят колкото даподдържат дохода на семействата.

Възгледите за преодоляване на изостаналостта

Както вече стана дума, стопанската политика на България – независимо отпартиите, които управляват – робува на погрешни допускания, разкрити отПитър Бауер.

Една от основните грешки е, че бедността не може да бъде преодоляна, защоторавнището на доходите е ниско и не позволява спестявания и инвестициите,необходими за нарастването на доходите.

Бауър посочва, че “да имаш пари е резултат от стопанските постижения, ане негова предпоставка…, ако порочният кръг (в схващането на причинитена бедността – б.а.) бе валиден, човечеството все още би живяло в каменнатаепоха”[3].

Този възглед не обръща внимание на реалния процес на формиране на капитала.Той предполага, че със закони (за минимални заплати и осигуровки) може дасе увеличава дохода, докато по този начин на практика той намалява. Тезизакони в крайна сметка намаляват разгръщането на икономиката на размянатакато намаляват доходите и на малоимотните и на хората с високи доходи (акозаконите се спазват).

Измерването на развитието

Част от проблема с правилността на стопанска политика се корени в начинана измерване и сравнение. Фактически определено равнище на доход или БВПна глава от населението в една икономика на съществуването е много трудносравнима с тези данни в една икономика на размяната.
В икономиката на съществуването, тъй като не съществува резерв за размяна,всяка единица доход има един вид безкрайна ценност за този, който го получава(защото при загубата на доход е заплашено самото съществуване). Съвременнитемеждународни икономически сравнения се опират на понятието “доход” във вида,в който то е приложимо към икономика на размяната, към урбанистични обществаи стопанства с преобладаване на делови, а не помощни предприятия.

Ако тези разсъждения са верни, налице са два проблема на измерването исравнението:
1. високо рафинираното понятие за доход е или не приложимо като измерителна неразвитите икономики, или носи малко информация, или носи различна информацияв зависимост от стопанската дейност към която се прилага;
2. доходът има различен смисъл в различните обществени условия, в коитосе създава; в икономики, отрасли и региони, в които повече се разменя тойпо-лесно придобива паричен израз (монетаризира се) и без проблем подлежина счетоводна отчетност; в икономики, отрасли и региони, съсредоточени върхуподдържането на съществуването инвестициите в капиталово формиране оставатнезабелязани нито от статистиката, нито от правителството, нито от експертите,които съветват правителството.

Според Питър Бауър основният проблем не е в това, че при прехода към “производствоза по-широка размяна неизбежно се правят различни видове”. Въпросът е, че“се правят много малко монетаризируеми разходи”.

Преобладаващата част от тези инвестиции са време и умения (труд) на тези,които ги правят, затова и трудно биват отчитани. В неразвитите страни агрегиранатасума на тези изпуснати от вниманието инвестиции са значими и в количествен,и в качествен смисъл. “Количествено, защото селското стопанство и свързанитес него дейности заемат голяма част от стопанството. Качествено, защото тезикатегории инвестиции са от критично значение за напредъка от съществуванекъм размяна”[4].

Някои изводи

Нито статистиката на България, нито статистиката на ЕС отчитат тези категорииинвестиции или – в най-добрия случай – правят това в крайно недостатъчнастепен.

Грижата за “големи” инвестиции, произтичащи от делови, а не помощни фирмиможе да подпомага тези фирми, но има сравнително малко общо с подкрепатаза развитието и преодоляването на бедността.

Прехвърлянето на средства от централния – независимо дали софийски илибрюкселски – бюджет не решава нито един проблем с извършването на капиталовоформиране в прехода от съществуване към размяна. То по-скоро поддържа икономикатана съществуването.

Единственият начин нещо да се постигне в тази област е да се освободи облаганетона труда и дохода и да не се пречи на контактите с други търговци, на договорите,финансирането и гаранциите по изпълнението на договорите.

–––––––––––––––[1]Професор Питър Томас Бауър (1915-2002), Лорд Бауърот 1982 г., през по-голямата част от живота си работи в London School ofEconomics и е вероятно най-известният специалист в областта, която днессе нарича “икономика на развитието”. Той е носител на Наградата Милтън Фрийдман“За подпомагане на свободата” (2003). Нему принадлежи определението, чечуждестранната помощ е “прехвърляне на пари от бедните хора в богатите страникъм богатите хора в бедните страни”. Повече за Питър Бауър вж.:http://www.easibulgaria.org/Proffesor_Bauer.doc [2]Peter Bauer, Subsistence, Trade and Exchange: UnderstandingDevelopment Economies, CATO Institute, Distinguished Lecture Series, October14, 1992, p. 7.[3] Ibidem, p. 5.[4] Ibidem, p. 11.   

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).