Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономика на предлагането по френски*

07.03.2014
Оцени тази статия:

Емануел Мартин

По време на скорошната си визита в САЩ френският президент Франсоа Оланд посети Силиконовата долина, за да се срещне с американски и френски предприемачи и иноватори. Няколко дни по-късно той организира първия „съвет на привлекателността” (“council of attractiveness”), който имаше за цел да се противопостави на спада на преките чуждестранни инвестиции във Франция. В действителност, от началото на годината френският президент социалист се преориентира към позиция в подкрепа на бизнеса и дори намаляване на разходите. Новата икономика на предлагането на Оланд е направо революционна по социалистическите стандарти. Но дали е автентична?

Оланд трябваше да направи нещо. Лошите икономически показатели продължават да се увеличават. Въпреки правителствените чародейства, последните данни за безработицата не показват така дългоочакваното „обръщане на тренда” – безработните нараснаха с 10 200 през декември и официалната бройка от 3,3 млн. (4,9 млн. за всички категории) е рекордно висока. Последните данни от конференцията на ООН за търговия и развитие (UN Conference on Trade and Development) показват, че ПЧИ рязко са намалели с 77% през 2013 година. Френските компании не инвестират във Франция – защо пък да го правят чуждестранните?

Оланд предложи както да се намалят разходите на фирмите за социални осигуровки на работещите с 30  млрд. евро, така също и да се „стабилизира” данъчното облагане с цел стимулиране откриването на нови работни места. Той също така предложи да се намалят правителствените разходи с 50 млрд. евро до края на мандата си.

Дали тази нова политика ще промени курса на страната? Има основания за скептицизъм, но от друга страна това може да е за урок на другите държави.

Намаляването на вноските на фирмите за социални осигуровки на работниците, които са свързани със семейните социални програми, ще бъдат „организирани” в рамките на „договор за отговорност”. Компаниите ще получат намаления ако „се държат добре”, което ще рече да създават на работни места, процес който ще бъде наблюдаван от правителствена „обсерватория на компенсациите”. В действителност това е доста далече от истинска икономика на предлагането – компаниите обикновено наемат хора за да създават добавена стойност, съответно печалби, а не за да задоволяват някой комисар с цел  да плащат по-ниски данъци. Нещо повече – преговорите между компаниите, субсидираните профсъюзи  и френското правителство, ще играят роля при определянето на равнището на създаване на нови работни места. Съдейки по нивото на френския „социален диалог”, трудно можем да очакваме, че въпросният процес ще бъде достатъчно ефективен.

Данъчната стабилност е добра идея, особено откакто „управленската несигурност” (съмненията относно бъдещата политика на правителството, които възпират инвестициите), достигна застрашително високи и вредни нива. За съжаление много депутати социалисти могат да са доста изобретателни, когато става въпрос за измисляне на данъчни трикове. Те вече излязоха с подобни предложения.

Това, което политиците трябва да научат, е, че безработицата няма да намалее без създаване на гъвкавост на пазара на труда. Тъй като стана твърде скъпо да се уволняват хора с дългосрочни договори, то стана и твърде скъпо те да се назначават. Профсъюзите  твърдят, че това би предизвикало „несигурност”. Но настоящите нормативни рамки вече я създават чрез свръх-защитата на работни места с дългосрочни договори за сметка на такива с краткосрочни договори, създавайки по този начин двойнствен пазар на труда. От 2006 г. насам броят на трайно безработните (хора, които не могат да си намерят работа повече от 1 година) нарасна повече от два пъти, достигайки над 2  млн. души. Това, което е необходимо, е по-опростен и по-малко скъп трудов договор.

Ако приемем, че няма да има промяна в семейните социални програми, ако компаниите ще плащат по-малко, то други ще трябва да плащат повече. Но това, което прави чест на Оланд, е че е против по-високите данъци и същевременно е за намаляването на правителствените разходи. В държава, в която правителството изразходва 57% от БВП и официалният правителствен дълг бързо наближава 100% от БВП, е крайно време за това. Поради тази причина бе създаден „Стратегически съвет за публичните разходи”.

Човек се замисля – дали 50 млрд. евро съкращения са достатъчни? Едва ли, имайки предвид, че правителството изразходва повече от 1,2 трилиона евро всяка година. Но дори тези 50 млрд. съкращения ще бъдат трудно постигнати.

Структурата на френската политика го прави почти сигурно. Обикновено излиза, че „реформите” струват повече пари, а на страната ѝ липсват истински механизми за отчетност. Например реформите за постигане на повече „местна демокрация” в действителност създадоха допълнителна бъркотия и непрозрачно финансиране, което значи по-малко  демократична отговорност. Същото се отнася и за реформата на множеството програми за благосъстояние, които равенството и братството породиха през годините.

Реформирането на титаничната система от специални интереси във Франция е мащабна задача, която ще изисква сериозното и фокусирано усилие на цялата нация, а не просто на поредната комисия.

Последният ход на президента Оланд най-вероятно има за цел да вдъхне увереност на инвеститорите и дори на рейтинговите агенции, но икономиката на предлагането по френски няма да е достатъчна. Ние (бел. прев. - французите) се нуждаем от нещо истинско.

 

Д-р Емануел Мартин е директор на „Института за икономически изследвания – Европа” и анализатор във фондацията за икономически изследвания „Атлас”. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е на стажант в ИПИ.