Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономика на подслушването*

Автор: Красен Станчев / 21.01.2011
Оцени тази статия:

Подслушването е аморално и противозаконно. Но то е още осъдително и от икономическо гледище.

Не е съвсем ясно колко са средствата на данъкоплатците за подслушване.  В бюджета на ДАНС има перо „оперативно-техническо осигуряване” от 85 милиона лева, което е близо до термина „СРС”.  Възможно е друга сума да е насочена на тези цели от бюджета на МВР.  От опозицията твърдят, че сумата е 100 милиона.  Това твърдение не е опровергано.  Т.е. парите може и да са повече.  За си съставим обща картина, ще допусна, че сумата е наистина 100 милиона.

За какво всъщност се харчи тази сума?

Едно от предположенията е, че тя отива за подслушване на всички граждани.  Ако приемем, че възрастните граждани са 5,2 милиона, то сумата за подслушване на един от тях е 19,2 лева.  (Иначе казано, толкова плаща всеки данъкоплатец за подслушване на гражданите от правителството.)  Обаче не всички възрастни са интересни. Затова извадката трябва да се ограничи до предполагаемите престъпници, деловите, правителствените и политическите среди.  Според едно изказване на министъра вътрешните работи в първата група са 300-400 човека, деловите кръгове от потенциален интерес са вероятно също около 300, висшите правителствени чиновници – 120, политиците – да речем, половината от народните представители.  Това прави по над 106 хиляди лева на един потенциално подслушван.  Ако обаче допуснем, че заподозрените са само познайници на полицията и следствието и държавни служители, които трябва „да треперят”, сумата на един подслушван е два пъти по-висока.

Срещу тази сума на „клиент” няма съществен краен резултат.  Ефективността на тези държавни разходи е засега само в бъдеще време.  Както например става дума в съобщенията за безобидни на пръв поглед фермери, които предприели сделка с украински уран за неизвестни ислямски терористи.  Защо се получава така?

Една от причините е в предметната област на подслушването.  Престъпността като професия, за разлика от нормалния бизнес, не се управлява с паметни бележки, писмени заповеди и указания, които след това служат за управленска и счетоводна отчетност.  Подслушването дава информация за начинания и предстоящи действия, ако престъпниците са достатъчно непредпазливи да назовават със собствените им имена.  За да има състав на престъпление, то трябва да бъде извършено или доведено до заключителен стадий.  Иначе в съда ще става дума за цели и намерения.

Другата причина е в масовостта на подслушването и наблюдението.  Тя е пряко следствие на високия размер на разходите за един потенциален подслушван.  За да бъдат усвоени е необходим персонал.  Обилието на средства води до невнимание (липса на обосноваване, подготовка) към това за какво ще бъдат харчени.  Между подслушващите възниква конкуренция за усвояване на средствата, стимули за използване на СРС не по предназначение и за търговия със събраната информация.  Възниква необходимост над всеки подслушваш да се изгради механизъм на наблюдение и проблем за контрола.  Един вид това проблем за подслушващия всички подслушващи, спрямо когото в системата възникват стимули да дискредитиране.

За разлика от неяснотата по повод точния размер на всички бюджетни средства за СРС, много по ясно са икономическите измерения на добилите публичност разговори между шефа на митниците, неговите непосредствени началници и (по подразбиране) с началника на тях самите.

Разговорите са протекли за 51 минути.  В тях става дума за допълнително общуване, странични занимания (като гледане на телевизия, четене на вестници, участие в предавания, разговори с вишестоящия и т.н.), за които е отишъл около ден и половина четирима висши държавни служители.  Макар тези дейности да са извършени през май-началото на юни миналата година, има всички основания да се смята, че подобна е практиката и до ден днешен.  Затова за ориентация в икономическите ефекти можем вземем държавните разходи за 2011 г. 

Един секунда работа на правителството през 2011 г. струва на данъкоплатците 867 лева и 58 стотинки.  Очевидно цената на времето на един висш служител е по-висока от тази на времето на всеки държавен служител.  Харчейки без видим ефект почти един час разкритите четирима държавни служители и премиерът поставят, поради ранга си, под съмнение разумността на разходите на цялото правителство, които са на час малко повече от 3 120 000 лева, а на ден 75 милиона лева.  (В тези разходи е включена и цената на комуникациите.)

Дори толкова месеци след разговора не е ясно кой участниците в него губи и кой печели.  Не ясно и дали споменатите в него осъдителни деяния са били предотвратени, или пък напротив – стимулирани.  Ясно е че на правителствено ниво кипи безсмислен труд.

 

*Статията (с малки съкращения) е публикувана за първи път във в-к Капитал на 14 януари 2011 г.