Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономика и Администрация Vs. Медицина и Педагогика

Автор: Зорница Славова / 20.11.2020
Оцени тази статия:

Миналата седмица беше публикувано годишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Натрупаните данни по десетки индикатори, които измерват различни аспекти от дейността на университетите, дават възможност да се проследи развитието и перспективите пред висшето образование в страната.

Изданието за 2020 г. вече позволява сравнения за седемгодишен период (от 2013 г.) и добра основа за анализ на случващото се в 52-те направления на висшето образование във всички 52 висши училища в България.

Броят на студентите намалява през годините (с близо 50 хиляди или 18%), но виждаме разместване на първенците. Икономика остава първенец, но Медицина влиза в Топ 5, а Право изпада. Педагогика се изкачва до второто място, измествайки Администрация и управление. Така за периода 2013-2020 г. тежестта на направление Икономика намалява от 22% до 16% от общия брой на студентите в страната, Администрация и управление – от 10% до 7%, а делът на броя на студентите по Медицина и педагогическите специалности (Педагогика и Педагогика на обучението по …) се повишават съответно от 2% до 6% и от 8% до 11%. При всички положения перспективите през страдащите от липса на кадри здравеопазване и образование са добри за сметка на раздутите икономически, административни и правни специалности.

 

Проблем остава реализацията на завършилите висшисти. През 2020 г. само 51% от завършилите през последните пет години студенти работят на позиция, изискваща висше образование. Причини за това разхищение на ресурс и усилия могат да се търсят в лесния прием, достъпното (за студентите) образование, липсата на изисквания и практики за ефективно стажуване, липсата на кариерно ориентиране, ниската мотивация за качественото образование (както от страна на университетите и преподавателите, така и от страна на самите студенти), което пък води именно до раздути безперспективни специалности. Към причините за реализирането на висшисти на позиции за среднисти могат да се отнесат и слабостите в средното, и по-специално професионалното образование. Други причини са относително ниската мобилност на населението, разминаването между очаквания и реални условия на работа (заплата, бонуси и т.н.).

Спрямо 2015 г. броят на реализираните студенти се е повишил с 4 п.п. (от 47%) и основната причина за това е свиването на броя на студентите именно в най-големите направления Икономика и Администрация и управление, а не по-добрата реализация на кадрите в тях - през 2020 г. тя е 41% и за двете направления.

Сред всички направления, с най-висока дял на приложение на висшето образование – над 90% - са Медицина, Стоматология, Фармация, Теория и управление на образованието и Военно дело. С най-ниска реализация – под 30% - пък са направленията Туризъм, Хранителни технологии, и Изобразително изкуство. 

Проблем остава и ниската степен на дипломиране. ¼ от студентите последен курс не са се дипломирали през 2020 година.

Осигурителните доходи за завършилите се повишават с 58% през 2020 г. спрямо 2013 година. През 2020 г. с най-високи месечни доходи са направленията Информатика и компютърни науки (1 981 лв.) и Математика (1 901 лв.). Доходите в Педагогическите специалности са сред най-бързо растящите, отбелязвайки близо 70% ръст, част от който е следствие на политиката на управляващите за повишаване на доходите на учителите през последните години.

 

 

Предизвикателствата пред висшето образование в страната остават липсата на фокус върху качеството и слабата връзка с пазара на труда, които са причините за все още раздутите бройки в направления с ниска реализация.