Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическият растеж остава 3% и през второто тримесечие

Автор: Десислава Николова / 12.08.2016
Оцени тази статия:

Експресните данни на НСИ за брутният вътрешен продукт през второто тримесечие могат да се обобщят по следния начин – още от същото или sans changement. Икономиката е нараснала с 3% на годишна база според сезонно изгладените и коригираните за работните дни данни, на които почива експресната оценка. Този темп на растеж от около 3% се поддържа от началото на миналата година, като последните данни показват, че по-рано прогнозираното забавяне на икономиката, поне към момента, не се случва. Двигателите на икономическия растеж изглежда, че също остават без промяна и това е най-вече крайното потребление, което расте с 2% през второто тримесечие (на годишна база) след ръст от 2,1% през първото.

На пръв поглед изненадата в данните е отчетеният ръст на износа на стоки и услуги с 2,0% през второто тримесечие спрямо същия период на 2015 г. Този ръст идва след серия от негативна статистика за износа на стоки, която НСИ публикува последните месеци и която показваше задълбочаването на спада на стойността на износа до 4,7% през второто тримесечие. Ако се погледнат данните за обемите на износа, обаче, изненада няма, защото за  април и май износът на стоки в количество по допълнителна мярка е нараснал с 5% спрямо предходната година. Данните за юни все още са непълни (не са качени данните за износа към ЕС) и не може да се види дали тази положителна тенденция при износа на стоки във физически обеми се е запазила.  

В същото време данни за физическия обем на износа на услуги няма. Статистиката за платежния баланс (последната е до май месец) показва спад на износа на услуги през април и май, с около 14% общо за двата месеца. Предвид данните за БВП, тук също е вероятно да има разминаване между данните за стойността в текущи цени и данните в постоянни цени. Новата статистика за платежния баланс и износа на услуги (в текущи цени) през юни ще се публикува следващата седмица.

Данните за инвестициите на свой ред са колкото очаквани, толкова и притеснителни. Бруто капиталообразуването продължава да спада през 2-рото тримесечие, като свиването му се задълбочава – от 3,9% на 4,5%. Това може да се обясни най-вече  с по-ниското усвояване на евросредства тази година след ударното разплащане миналата заради последната възможност за усвояване на средства от предишния програмен период.

Експресната оценка не дава кой знае каква информация за брутния вътрешен продукт от страна на предлагането. Единственото, което се вижда от нея, е че производството явно е продължило да нараства със сходен на предишното тримесечие темп – 2,5% през второто спрямо 2,6% през първото (на годишна база). Данните за т.нар. корективи също заслужават внимание, тъй като те са оказали силна подкрепа за брутния вътрешен продукт от страна на предлагането. Ръстът им от 4,3% може се обясни с по-високите приходи от непреки данъци (340 млн. лева повече приходи от ДДС и акцизи през второто тримесечие), но и вероятно с по-ниски субсидии и/или по-малка оценка за имплицитните услуги на финансовите посредници спрямо миналата година.

Като цяло, до момента икономиката на страната се представя добре и в унисон с очакванията. Растежът през първата половина на годината дори леко надхвърля прогнозите, което пък предоставя буфер за евентуално забавяне през втората половина на годината при възможно задълбочаване на външните шокове. За цялата 2016-та година икономиката има всички шансове да отбележи минимално забавяне спрямо 2015 г. и ръст от порядъка на 2,7-2,8%.