Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономически анализ на Закона за цифровите пазари

Автор: Институт за пазарна икономика / 25.06.2021
Оцени тази статия:

В края на 2020 г. Европейската комисия представи предложение за Закона за цифровите пазари (ЗЦП). Целта му е да създаде справедливи и конкурентни цифрови пазари в ЕС. Замисълът това да се постигне е чрез въвеждане на нови „предварителни“ разпоредби, които автоматично ще се прилагат за т. нар. пазачи (gatekeepers). Пазачите ще са големи интернет платформи, които отговарят на избрани критерии за размер.

В нова съвместна публикация, озаглавена „Анализ на Закона за цифровите пазари“, изготвена от четири мозъчни тръста: INESS (Словакия), CETA (Чехия), ИПИ (България) и LFMI (Литва), ние посочваме недостатъците на ЗЦП и подчертаваме възможните нежелани последици от този регламент. Освен това предлагаме и начин за модифициране на предложената процедура за регулиране на интернет компаниите.

Сред основните недостатъци е самото определение на компаниите „пазачи“. Те всъщност не заемат господстващо положение в икономиката като цяло. Дори в рамките на цифровите услуги има силна конкуренция между отделните платформи, докато в същото време тяхната позиция на пазара постоянно се оспорва от нови иноватори.

Единственото пространство, където пазачите имат способността да влияят на правилата на играта, е на собствената си платформа. Въпреки че имат пълен контрол върху определянето на условията за потребителите на своята платформа, пазачите нямат стимул те да са неблагоприятни. Това се вижда най-добре, когато става въпрос за различни практики, които предложението на ЗЦП ограничава или категорично забранява.

В анализа показваме, че тези бизнес практики са изпитани във времето и се използват законно от много компании в офлайн света. Освен това в литературата има редица икономически обяснения защо тези бизнес практики не са проява на антиконкурентно поведение, а вместо това осигуряват повишено благосъстояние както на крайните, така и на бизнес потребителите на платформата.

Ако ЗЦП бъде приет така, както е предложен, неговото приложение може да създаде редица нежелани последици, които ще нанесат вреди на потребителите и по-малкия бизнес, а развитието на цифровата икономика в ЕС значително ще се забави. Тези нежелани последици могат да включват:

  • Провокиране на ответни мерки на международно ниво;
  • Намаляване на достъпността на определени услуги за потребителите от ЕС (вече демонстрирано на практика след въвеждането на GDPR);
  • Правилата ще благоприятстват платформи, до които европейските юрисдикции не могат да достигнат (напр. китайски, руски);
  • Намаляване на сигурността на услугите;
  • Изкривяване на конкуренцията - правилата ще създадат „добавка“ в разходите, която ще бъде трудно/невъзможно да бъде преодоляна за нарастваща услуга при достигане на определен размер на прага;
  • Нарушаване на потока от инвестиции - стимулът на малките нарастващи компании да се слеят с по-големи компании ще намалее (след сливането те ще станат обект на правилата на пазача);
  • Усложняване на работата за малките доставчици/разработчици -  правилата могат да накарат платформите да търсят други правни средства за контрол на влизането в платформите (например технологии, логистика и подобни изисквания);
  • Задължителното отваряне на платформите за всички продавачи/разработчици - може да доведе до неблагоприятен подбор. Големите платформи може бъдат „наводнени“ от по-нискокачествени партньори за сметка на излизането на по-висококачествени. Това не само ще доведе до упадък на платформата, но също така до намаляване на качеството на услугите;
  • Законовото ограничаване на създаването на обвързващи условия на платформата ще навреди не само на платформата, но и на всички партньори, които са се приспособили към правилата и ще трябва да се изправят срещу конкуренти, които могат законно да ги заобикалят.

Поради това препоръчваме ЗЦП да преосмисли централизацията и автоматизацията на целия процес на идентифициране на „пазачите“ и индивидуални забранени бизнес практики. От гледна точка на региона на ЦИЕ е важно да се поддържа динамичният елемент на конкуренцията. Това може да бъде постигнато чрез замяна на статичния и предварителен подход в ЗЦП с полицентричен подход, при който големите местни компании участват във вземането на решения, като същевременно се поддържа отворен регулаторен диалог, в който самите интернет компании имат възможност да участват.