Икономическата траектория на областите в Регионални профили 2022

На 16 ноември 2022 г. ИПИ ще представи „Регионални профили 2022“ Погледът към брутния вътрешен продукт на областите и брутната добавена стойност в различните сектори на икономиката позволява да се откроят разликите между севера и юга, както и да се покаже различната траектория на развитие на областите в България. През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив. 

На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която отчете спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Икономиката на Варна носи малко над ¼ от брутния продукт на цяла Северна България. Велико Търново премина сравнително добре през кризата и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. Двете области се „надбягват“ по размер на икономиката от десетилетия, като в последните години Русе е с едни гърди напред. По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Северна и Южна България. 

Графика 1: Брутен вътрешен продукт на областите в България през 2020 г. (млн. лв.)

Източник: НСИ

Брутната добавена стойност на човек от населението[1] по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната с 15 хил. лв. на човек от населението остава област София, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София, промишлеността играе водеща роля[2] в  Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв., благодарение на високата добавена стойност, създавана от компаниите в енергетиката. В челото, освен столицата и индустриалните области, попада и област Варна, в която секторът на услугите е водещ. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в сравнително по-малки и бедни области, разположени най-вече в северната част на страната.

Графика 2: Брутна добавена стойност на човек от населението по области през 2020 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

„Регионални профили 2022“ ясно показват, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват. На фона на продължителната политическа нестабилност и изцяло нови стопански предизвикателства в края на 2022 г., развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност. Местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на своята икономика в стремеж към по-висока производителност и конкурентоспособност, в т.ч. привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници. В тези свои усилия общините имат нужда от подкрепа и най-вече – от реални стъпки за финансова децентрализация и повече собствен ресурс.

Повече за Регионални профили: показатели за развитие 2022 г. може да научите на страницата www.regionalprofiles.bg, както и на събитието на ИПИ на 16 ноември 2022 г. в БТА.

[1] Екипът на ИПИ е изчислил брутната добавена стойност на човек от населението на база на резултатите от преброяването на населението. Официалните резултати отчитат население на страната от малко над 6,5 млн. души през 2021 г.

[2] Сравнително висок дял на индустрията се наблюдава още в Габрово – заради традициите на преработващата промишленост, както и в Кърджали и Пазарджик, където наред с преработваща промишленост има и успешни предприятия в минната индустрия – съответно в Крумовград и Панагюрище, които отчитат добри резултати през 2020 г.