Икономическата свобода по света в застой; Административните пречки пред труда в България нарастват

10 януари 2013 г.

 

В рамките на една седмица ИПИ представя в България два различни индекса на свободата. Настоящият е Индекс на икономическата свобода – традиционно изготвян от американската фондация „Херитидж” и вестник „Уолстрийт Джърнъл”, докато преди два дни представихме съвсем новия „Световен индекс на човешката свобода” на канадския институт „Фрейзър”, който включва и т. нар. лична или гражданска свобода. Двете изследвания са различни и напълно независими едно от друго, макар и да водят до сходни заключения.

Хонконг, Сингапур и Австралия запазват челните три места в “Индекс на икономическата свобода 2013” на фондация „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл”. Повечето европейски страни бележат символичен напредък, като единствено Швейцария и Дания попадат в топ 10 на света.

Авторите отбелязват, че след 2008 г. икономическата свобода е в „стагнация”, тоест кризата е провокирала повече държавна намеса в икономиката. Общите наблюдения от последното издание са, че държавните харчове са в някаква степен овладени, но административното вмешателството на трудовите пазари се покачва, което натиска новите работни места и заетостта надолу.

България леко подобрява резултата си, класирайки се на 60-то място в света и 29-то в Европа. Вече традиционно се представяме по-добре от средното в повечето категории, но изоставаме чувствително спрямо най-свободните икономики в света и добрите примери в Европа. 

 

Страната ни продължава да бъде в категорията на „сравнително свободните” страни (нареждаща ни след „свободните” и „предимно свободните”), което обяснява и защо трудно догонваме богатите по доходи и стандарт на живот.

Най-слабото представяне на страната ни е в сферата „върховенство на закона”, което включва както слабата защита на собствеността, така и високото възприятие за  корупция. В тази сфера изоставаме не само спрямо региона, но и спрямо средните стойности за света.

 

Проблемна област през тази година е и пазарът на труда, където губим най-чувствително от свободата си. Факт е, че от началото на кризата и тръгването на заетостта надолу през 2009 г. не бе предприета нито една мярка за по-свободен и гъвкав пазар на труда. Напротив, в последните години административното бреме върху труда се увеличи – в резултат на това новите работни места са малко и заетостта остава в криза и до днес.

Най-добри резултати България традиционно показва по отношение на фискалната свобода (ниски данъци и овладян дефицит), както и при свободата на търговията – макар тук да се оценява повече търговската политика на ЕС, а не толкова работата на родната митница, тоест не се взимат под внимание прикритите административни (корупционни) пречки пред търговията. Изданието отбелязва и раздвижването на приватизацията през последните години. 

Движението на оценките в различните категории ясно показва, че по-добрият резултат на България се дължи почти изцяло на овладените харчове и свиването на дефицита. Тук обаче не се взима под внимание ефективността или „качеството” на тези харчове, което е проблем пред страната ни.

Големият спад при свободата на труда е съпътстван с пореден такъв по отношение на свободата от корупция. Въпреки традиционно слабите ни резултати по отношение на корупцията, през последните години се влошаваме допълнително.

Индексът на икономическата свобода ясно откроява проблемите пред страната ни:

– липсата на върховенство на закона;

– административните пречки пред новите работни места и заетостта.

 

Това следва да са приоритетите през следващите години, ако искаме да се доближим до по-свободните страни и съответно да нарастват доходите ни. Както и авторите на изследването посочват, съдебната система в страната „не успява да осигури ефективна защита на правото на собственост, което обезкуражава и възпира инвестициите”.

 

 

 ***

 

По-подробна информация, данните и предишните доклади на Индекса на икономическата свобода можете да намерите на адрес: http://www.heritage.org/index/

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост. 

Индексът на икономическа свобода се изчислява по 10 категории: свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода, свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общия резултат.


Свързани публикации.