Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическата логика на управляващите издиша

Автор: Калоян Стайков / 04.05.2012
Оцени тази статия:

“Започнахме да вдигаме минималните доходи, чисто икономическата логика следва догодина да продължат да се вдигат“, посочи премиерът Борисов и допълни, че всички искат повишаване на доходите, но въпросът е доколко го позволява икономиката. Изглежда премиерът не вижда никакви трудности само в две изречения сам да обори себе си, като от една страна смята, че има логика в увеличението на доходите, а от друга е загрижен за възможностите за подобен ръст. Всъщност споменатата логика е изначално сбъркана, а изказванията на управляващите за ръст на доходите през 2013 г. създават впечатлението, че те не просто са нелогични, ами направо са го ударили на предизборен популизъм.

Заплатата се получава за извършена работа. Увеличението ѝ трябва да следва съответното увеличение на обема свършена работа или на извършване на работа, която се цени по-високо. Тук се появява концепцията за производителност на труда. Тя показва какъв продукт се произвежда от един зает или за един час, но може да покаже и каква е добавената стойност на един зает или за един час. За България и четирите показателя са много близки, затова ще вземем една средна и кръгла стойност от 12% за периода 2010-2011 г. Това означава, че заетите в икономиката произвеждат повече и по-високо оценявани стоки и услуги, които са с 12% над нивото си от 2009 г.

Същевременно средната работна заплата се увеличава с 19,2% за същия период, но тя не е добър индикаторглавно заради статистически ефекти. Минималната работна заплата се увеличава с 20,8%, което влияе по-сериозно на частния, от колкото на държавния сектор. Средните минимални осигурителни прагове се увеличават с близо 12%, които се отнасят до 76 икономически дейности. Само шест от тях са свързани с държавно финансиране – държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа, дейност на болници, медико-социални грижи и култура, спорт и развлечения. А също трябва да се има предвид, че през 2011 г. само в 30 сектора се постига съгласие за увеличаването на минималните осигурителни прагове, а за останалите тобеше наложено с административно решение. С други думи, взимат се административни решения, които в огромната си част касаят разходите на бизнеса, а не на държавата. По този начин управляващите могат постоянно да увеличават възнагражденията в икономиката, независимо дали бизнесът може да си го позволи.

Ако говорим за нормална логика, тя би продиктувала държавата да остави всеки предприемач и всяка компания сама да вземе решение дали и кои точно от работниците им заслужават по-високо възнаграждение, дали компанията може да си го позволи и с колко точно да увеличи заплатите. Всичко останало прилича на правене на помен с чужда пита.

До тук не стана дума за разходите за заплати на самата държава, които в периода 2010-2011 г. са се увеличили със скромните 0,7% и за които управляващите смятат, че е крайно време да нараснат през 2013 г. Освен тях било време и пенсиите да се увеличат, продължават  те, а пари за това ще се намерят от приватизация, каквато през последните 3 години почти нямаше. Нещо повече нетната приватизация през периода 2009-2011 г. всъщност е отрицателна в размер на 374,5 млн. лв., което означава, че държавата е национализирала активи. Освен че самата идея с приватизация да се финансират нови разходи за заплати и пенсии изглежда съмнителна, тя би имала смисъл при два сценария: приватизирането на активи води до поток от приходи, различни от тези от приватизационната сделка, през следващите няколко години или до спестяване на разходи в следващите няколко години. В противен случай управляващите ще получат еднократен приход, но ще се ангажират с постоянни по-високи разходи. Това е като да продадеш имот, който не използваш, след което да вземеш апартамент на изплащане за 30 години. И какво ще правим когато изчерпим допълнителните приходи, а по-високите разходи се запазят във времето?

Ако трябва да говорим за логично поведение, то при наличието на сериозни бюджетни дефицити от 2009 г. насам, които ще изчезнат най-рано през 2015 г., трябва да си говорим за увеличаване на приходите, намаляване на разходите или комбинация от двете. Да, обаче приходите едва ли могат да се повишат, по чисто обективни причини. Дори управляващите го осъзнават и в Националната конвергентна програма обясняват как общите приходи ще се свият от 36,6% от БВП през 2012 г. до 33% от БВП през 2015 г. В такъв случай трябва да се мисли за свиване на разходите, а не за допълнителното им увеличаване.

А що се отнася до това какви са възможностите на икономиката за увеличаване на възнагражденията, управляващите са последната група специалисти, които могат да се изкажат по този въпрос. Те очакваха икономиката расте на годишна база реално с 0,7% и 3,6% в периода 2010-2011 г. Всъщност ръстът беше съответно 0,4% и 1,7%, което показва, че очакванията им надценяват реалността с между 75 и 111%.Когато се говори за възможностите на икономиката и икономическата логика, управляващите по-скоро са показали, че не взимат предвид подобни обективни фактори, а ги пренебрегват.