Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическа небрежност*

Автор: Ричард Ран** / 10.09.2010
Оцени тази статия:

Политиката на президента има дълга история на неуспех

 

Ако лекар е предписал на пациент лечение, което работи само на теория и състоянието на пациента не се е подобрило, срещу този лекар с право може да бъде предявен иск за медицинска небрежност, ако преди това изпробваните лечения, които дават успешен резултат, са били известни. Когато членовете на Конгреса и Президентът допуснат икономическа небрежност, единственото решение за пациента (т.е. американския народ) е да гласува срещу тях на следващите избори.

От администрацията на Обама бяха заявили, че безработицата няма да превиши 8 процента, а икономическият растеж и разкриването на работни места трябва вече да са достатъчно силни, ако Конгресът приеме „спасителния план”. Вместо това икономиката едва расте и безработицата се увеличава.

Как са го измислили толкова погрешно? Това е, защото следват една икономическа теория, която не е работила и продължава да не работи на практика. Ако екипът на Обама беше запознат с американската икономическа история, той трябваше да знае, че няма случай, когато голямо увеличение на правителствените разходи, измерени коректно като процент от брутния вътрешен продукт, да е довело едновременно до по-високо потребление на частния сектор и значителен ръст на работните места (включително и през Втората световна война, когато частното потребление по необходимост е било силно ограничено).

Почти никой от ключовите членове от екипа на Обама никога не е стартирал или управлявал реален бизнес. Ако  го бяха правили, те щяха да разберат, че благоразумния човек, когато има несигурност по отношение на данъци и регулации, решава да предприеме по-малко рискове като по-бързо разрастване на бизнеса или наемането на нови хора. Администрацията на Обама и Конгресът са прекарали две години в чудене какви да са данъчните ставки за физическите лица и за бизнеса само след четири месеца, така че е съвсем разумно да допуснем най-лошото. По-високите данъци означават по-малко пари за наемане на нови работници или за закупуване на ново оборудване. Това не е кой знае каква философия, но както обикновенно, екипът на Обама не го разбира.

Признавайки, че малките компании създават най-много нови работни места, администрацията на Обама твърди, че повечето хора, които работят в малките предприятия, печелят по-малко от 200 хиляди долара годишно. Но това не са хората от малките фирми, които създават най-много работни места – повечето от тях са еднолични търговци на половин ден или цял работен ден, които работят от домовете си.. Тези, които създават най-много нови работни места, са само малка част от всички фирми, които са иновативни в създаването на нови блага и услуги, или го правят по-добре от конкуренцията си – т.е. най-успешните малки предприятия.

Хората, които изкарват по-малко от 200 хиляди долара годишно, не разполагат с доходите, необходими за създаването на много нови работни места. Предложенията на екипа на Обама за увеличение на данъците не са насочени към свръх-богатите като Сенатор Джон Кери, член на Демократическата партия от щата Масачузетс, които са наследили или са се сдобили със сериозно богатство след брак и създават прекалено малко работни места, а вместо това са насочени към предприемаческата класа, която създава най-много богатство и работни места. Наказвайки ги с по-високи данъци, това не е нищо повече от икономически мазохизъм – и небрежност.

Сега администрацията предлага предприятията да могат да приспадат разходите си за нови инвестиции, направени за една година (но само за една година), вместо да ги обезценяват с течение на времето. Това би била добра идея, ако беше приета безсрочно, а не само временно, тъй като фирмите все още нямат сериозен стимул да инвестират, докато търсенето и техният доход спада. В обобщение, екипът на Обама иска да увеличи до голяма степен данъците на същите хора, на които предлага определени данъчни облекчения, като по този начин избира по-сложните и тромави процедури, за разлика от простото и лесно разбираемо решение да увеличи обхвата на сегашните по-ниски данъчни ставки за всички.

За да финансира харченето за стимулиране на икономиката, екипът на Обама е принуден да продаде допълнително един трилион долара и повече държавни облигации. На кого правителството продава тези облигации? Купувачите са американските компании и физически лица (обикновено чрез фондове), и чужденци. Когато фирмите и физическите лица купуват държавните облигации, те остават с по-малко пари за продуктивни инвестиции (държавните облигации предимно служат за финансиране на трансферни плащания, а не за продуктивни инвестиции) или лично потребление. По-малко инвестиции и/или лично потребление означава по-малко работни места в частния сектор. Правителството може да създава държавни работни места за сметка на работните места в частния сектор, но не и при по-високи реални заплати – което е една от причините разрастването на държавите на благоденствието и/или социалистическите икономики винаги да се проваля. Екипът на Обама изглежда е пропуснал тези основни исторически уроци.

Възможно е да се подържат високи вътрешни инвестиции и потребление и едновременно с това да се увеличава размера на правителството, ако чужденците продължават да инвестират в американската икономика. Но администрацията на Обама изглежда отново е пропуснала няколко важни момента. През месец март Конгресът прие, а президентът Обама подписа „Закон за данъка върху чуждестранните сметки” (Foreign Account Tax Compliance Act) с цел да улови някои американци, които се опитват да избегнат плащането на данъци, като инвестират в САЩ през чуждестранни финансови дружества.

В най-добрия случай този акт ще допринесе за увеличаването на данъчните приходи с няколко милиарда долара, но това вероятно ще струва на американската икономика един трилион долара или повече от загубата на чуждестранни инвестиции, което ще има за резултат загуба на стотици милиарди долари под формата на приходи от данъци – един истински акт на глупостта и икономическата небрежност.

Министерството на финансите и данъчните служби можеше да решат проблема частично, чрез предлагането на няколко прости, ясни и сигурни правила за чуждестранните финансови дружества, така че те и техните служители да не бъдат изложени на риск при инвестиране в САЩ. Но това би било твърде разумно. Така че сега САЩ продължава да страда от намаляването на чуждестранните инвестиции в период, когато се нуждае най-много от тях, а все повече чуждестранните финансови институции разбираемо отказват да инвестират парите на клиентите си в САЩ.

Екипът на Обама продължава да приема и прилага закони и регулации, които очевидно съкращават работните места и в същото време се изненадва, че други държави, които не допускат самобичуване и икономическа небрежност, се развиват по-бързо и създават много нови работни места.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 07 септември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Михаил Колев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.